* * *
Главата я болеше. Не искаше да отваря очи.
– Не! – Ръката му посегна към нейната. Но беше твърде късно.
Бил се беше върнал, подът беше хладен, а Лус се намираше в уютно тъмно кътче. Някакъв водопад хвърляше пръски на заден план, обсипвайки със ситни капчици горещите й бузи.
– В крайна сметка се справи добре там – каза той.
– Недей да звучиш толкова разочаровано – каза Лус. – Какво ще кажеш да ми обясниш къде изчезна?
– Не мога. – Бил засмука пълните си устни, за да покаже, че са запечатани.
– Защо не?
– Лично е.
– Заради Даниел ли е? – попита тя. – Той щеше да успее да те види, нали? А има някаква причина, заради която не искаш той да знае, че ми помагаш.
Бил изсумтя презрително:
– Делата ми невинаги са свързани с теб, Лус. Имам си и други грижи. Освен това, напоследък ми се струваш доста независима. Може би е време да прекратим малкото си споразумение, да ти махнем помощните колелца. За какво, по дяволите, съм ти нужен още?
Лус беше прекалено изтощена, за да се опитва да му угоди, и твърде зашеметена от онова, което бе видяла току–що.
– Безнадеждно е.
Целият гняв напусна Бил като въздух, излизащ от спукан балон.
– Какво искаш да кажеш?
– Когато умирам, това не е заради нещо, което Даниел прави. Това е нещо, което се случва вътре в мен. Може би го отприщва неговата любов, но – вината е моя. Това трябва да е част от проклятието, само че нямам представа какво означава. Всичко, което знам, е че видях едно изражение в очите му, преди да умра – винаги е същото.
Той наклони глава:
– Досега.
– Правя го повече нещастен, отколкото щастлив – каза тя. – Ако не се е отказал от мен, би трябвало да го стори. Не мога повече да му причинявам това.
Тя отпусна глава в ръцете си.
– Лус? – Бил седна на коляното й. В гласа му се долавяше странната нежност, която бе проявил, когато тя го срещна за пръв път. – Искаш ли да приключиш с тази безкрайна шарада? Заради Даниел?
Лус вдигна поглед и избърса очи:
– Искаш да кажеш, така че да не е принуден да преживява това отново? Има нещо, което мога да направя?
– Когато се въплъщаваш в тялото на някой от миналите си образи, във всеки от животите ти има един момент, точно преди да умреш, в който душата ти и двете тела – миналото и настоящото – се разделят. Случва се само за частица от мига.
Лус примижа.
– Струва ми се, че почувствах това. В мига, когато осъзнавам, че ще умра, точно преди наистина да умра?
– Именно. Свързано е с начина, по който се спояват животите ти. В тази частица от мига има начин да отделиш прокълнатата си душа от настоящото си тяло. Един вид, като да изчоплиш душата си от тялото. Това действие успешно ще заличи онзи досаден момент с превъплъщаването от проклятието ти.
– Но аз си мислех, че вече съм накрая на цикъла си от прераждания, че вече няма да се върна. Заради онова нещо с кръщението. Защото никога...
– Това няма значение. Пак си обречена да завършиш цикъла. Щом се върнеш в настоящето, пак може да умреш всеки момент заради...
– Любовта ми към Даниел.
– Разбира се, нещо подобно – каза Бил. – Хм. Тоест, освен ако не прекъснеш връзката с миналото си.
– Значи ще се отделя от миналото си, и тя пак ще умре, както винаги...
– А ти пак ще си прокудена точно както си била преди, само че ще изоставиш душата си, така че също да умре. А тялото, в което ще се върнеш – той я смушка в рамото – това – ще бъде свободно да живее извън проклятието, надвиснало над теб още от зората на времето.
– Без повече умиране?
– Не, освен ако не скочиш от някоя сграда, не се качиш в кола заедно с някой убиец, или не се нагълташ с цяла опаковка приспивателни, или...
– Ясно – прекъсна го тя. – Но няма да е като... – тя се помъчи да овладее гласа си – няма вероятност Даниел да ме целуне и аз да... или...
– Няма вероятност Даниел да направи каквото и да е. – Бил се взря съсредоточено в нея. – Вече няма да изпитваш привличане към него. Ще продължиш. Вероятно ще се омъжиш за някой скучен сладникав красавец и ще имаш дванайсет собствени деца.
– Не.
– Ти и Даниел ще бъдете свободни от проклятието, което толкова ненавиждаш. Свободни. Чуваш ли това? Той също може да продължи нататък и да бъде щастлив. Не искаш ли Даниел да бъде щастлив?
– Но Даниел и аз...
– Даниел и ти ще бъдете нищо. Това е сурова реалност, добре. Но помисли за това: вече няма да ти се налага да го нараняваш. Порасни, Лус. В живота има и други неща, освен тийнейджърска страст.