Вместо това гледаше в мъгливата далечина. Гледаше – спомни си Даниел – към нея.
– С цялото ми уважение, няма да направя това. Няма да избера страната на Луцифер, няма да избера и страната на Небето.
Мощен рев се надигна от лагерите на ангелите, от Луцифер и от Трона.
– Вместо това, избирам любовта – онова, което всички сте забравили. Избирам любовта и ви оставям с вашата война. Грешиш, че ни навличаш това – каза Даниел с равен тон на Луцифер. После, обръщайки се, заговори на Трона: – Всичко добро на Небето и на Земята е родено от любовта. Тази война не е справедлива. Тази война не е добра. Любовта е единственото, за което си струва да се борим.
– Дете мое – прогърмя плътният, спокоен глас от Трона. – Погрешно разбираш. Аз наистина оставам твърд в решението си да изключа любовта – любов към всички мои творения.
– Не – каза меко Даниел. – В тази война става дума за гордост. Прокуди ме, ако трябва. Ако това е участта ми, аз й се предавам. Предавам се пред нея, но не и пред теб.
Смехът на Сатаната беше като противно оригване.
– Имаш куража на бог, но ума на простосмъртен юноша. И наказанието ти ще бъде това на юноша. – Луцифер направи широк жест с ръка настрани. – Адът няма да го приеме.
– А той вече изложи ясно избора си да изостави Небето – разнесе се разочарованият глас от Трона. – Както и с всички свои чада, виждам какво има в душата ти. Но сега не знам какво ще стане с теб, Даниел, нито с любовта ти.
– Той няма да получи любовта си! – изкрещя Луцифер.
– В такъв случай явно имаш предложение, Луцифер? – запита Тронът.
– Трябва да го накажем за назидание на другите – гневно изсъска Луцифер. – Нима не виждате? Любовта, за която говори, е унищожителна! – Луцифер се ухили, когато семената на най–коварното му дело започнаха да покълват. – Затова нека унищожи влюбените, а не нас, останалите. Тя ще умре!
Ахвания от страна на ангелите. Това беше невъзможно, последното нещо, което някой очакваше.
– Тя ще умира винаги и в продължение на цяла вечност – продължи Луцифер, с глас, пресипнал от отровна злоба. – Никога няма да излезе от юношеската възраст – ще умира отново, и отново, и отново точно в мига, когато си спомни твоя избор. Така че никога няма да бъдете истински заедно. Това ще бъде нейното наказание. Колкото до теб, Даниел...
– Това е достатъчно – каза Тронът. – Ако Даниел избере да не отстъпва от решението си, това, което предлагаш ти, Луцифер, ще бъде достатъчно наказание. – Настъпи продължителна, напрегната пауза. – Разбери: не пожелавам това на никое от децата си, но Луцифер е прав. Трябва да накажем някого за назидание.
Това беше моментът, когато трябваше да се случи, шансът на Даниел да отвори пролука в проклятието. Дръзко, той литна нагоре в Ливадата и закръжи редом с по–ранното си превъплъщение. Сега беше моментът да промени нещата, да измени миналото.
– Какво е това раздвояване? – гневно запита Луцифер. Очите му, наскоро придобили червен цвят, се присвиха към двамата Даниеловци.
Множеството от ангели под Даниел запърха смутено. По–раншното му превъплъщение гледаше удивено.
– Защо си тук? – прошепна.
Даниел не изчака някой да му зададе още въпроси, дори не изчака Луцифер да седне, или Тронът да се съвземе от тази изненада.
– Дойдох от нашето бъдеще, от време, в което са изминали хилядолетия от твоето наказание...
Внезапното объркване на ангелите беше осезаемо в горещината, която се излъчваше от душите им. Разбира се, това прекрачваше границите на всичко, което някой от тях би могъл да проумее. Даниел не можеше да види Трона достатъчно ясно, за да определи как се беше отразило завръщането му върху него, но душата на Луцифер сияеше, нажежена до червено от ярост. Даниел се застави да продължи:
– Идвам тук да помоля за милост и снизхождение. Щом трябва да бъдем наказани – а, Повелителю мой, аз не оспорвам решението ти, – моля те, поне си спомни, че една от великите отличителни черти на властта ти е твоята милост, която е мистериозна и всеобхватна и смирява всички ни.
– Милост ли? – изкрещя Луцифер. – След огромните ти предателства? А твоето бъдещо „аз“ съжалява ли за избора си?
Даниел поклати глава:
– Душата ми е стара, но сърцето ми е младо – каза той, като гледаше към по–ранното си превъплъщение, което сякаш беше зашеметено. После се взря в душата на любимата си, красива и ярко пламтяща. – Не мога да бъда различен от това, което съм, а аз съм сбор от изборите на всичките си дни. Не се отричам от тях.