Кам наклони глава към Лус.
– Знам. Останалите са на път. Позволих си да разглася вестта.
Точно тогава в таванското помещение един прозорец се разтресе. Даниел и Кам рязко скочиха на крака.
– Това сме само ние! – пропя гласът на Ариана. – Влачим със себе си Нефилими, затова пътуваме с изяществото на колежански отбор по хокей.
Мощен взрив от светлина – златна и сребърна – избухнал от горе, разтресе стените на бунгалото. Лус скочи на крака точно навреме да види как Ариана, Роланд, Габ, Моли и Анабел – момичето, което в Хелстън беше разпознала като ангел – бавно се спускат от покривните греди, всички – с разперени криле. Заедно представляваха бъркотия от цветове: черно и златно, бяло и сребърно. Цветовете бяха знак за принадлежност към различни страни, но те бяха тук. Заедно.
Миг по–късно Шелби и Майлс изтрополиха надолу по дървената стълба. Още бяха облечени в същите дрехи – зеленият пуловер на Шелби и джинсите и бейзболната шапка на Майлс – които носеха на вечерята за Деня на благодарността, която сякаш се беше случила преди цяла вечност.
На Лус й се струваше, че сънува. Беше толкова прекрасно да види тези познати лица точно сега – лица, които искрено се беше питала дали ще види отново някога. Единствените хора, които липсваха тук, бяха родителите й, разбира се, и Кали, но щеше да ги види съвсем скоро.
Започвайки с Ариана, всички ангели и Нефилими обгърнаха Лус и Даниел в нова мощна прегръдка. Дори Анабел, която Лус почти не познаваше. Дори Моли.
Внезапно всички закрещяха, надвиквайки се...
Анабел, пърхайки с блещукащи розови клепки: „Кога се върнахте? Имаме да наваксваме толкова много!“ И Габ, докато целуваше Лус по бузата: „Надявам се, че си внимавала... и се надявам, че видя, каквото имаше нужда да видиш“. И Ариана: „Донесохте ли ни нещо хубаво?“ И Шелби, задъхана: „Търсихме те, кажи–речи, цяла вечност. Нали, Майлс?“ И Роланд: „Направо е супер да видя, че се връщаш цяла у дома, хлапе“. И Даниел, който накара всички да замлъкнат с мрачния си тон: „Кой доведе Нефилимите?“
– Аз бях. – Моли обгърна с ръка Шелби и Майлс. – Имаш нещо да кажеш по въпроса ли?
Даниел хвърли бърз поглед към приятелите на Лус от „Шорлайн“. Преди тя да има шанс да се застъпи за тях, ъгълчетата на устните му се изтеглиха нагоре в усмивка и той каза:
– Добре. Ще имаме нужда от цялата помощ, която можем да получим. Всички сядайте.
* * *
– Луцифер не може да го мисли наистина – каза Кам, като клатеше глава, зашеметен. – Това е просто отчаяно последно усилие. Той не би... Вероятно просто се е опитвал да накара Лус да...
– Би го сторил – каза Роланд.
Бяха се подредили в широк кръг близо до огъня, с лице към Лус и Даниел, които седяха на люлеещия се стол. Габ беше намерила хот–догове и маршмелоу и пакетчета какао на прах в кухненския бюфет и беше устроила малък готварски пункт пред огъня.
– По–скоро би предпочел да започне отново, отколкото да изгуби гордостта си – добави Моли. – Освен това, той няма какво да губи, като заличи миналото.
Майлс изпусна хот–дога си и чинията издрънча върху пода от твърдо дърво.
– Няма ли това да означава, че Шелби и аз... няма да съществуваме повече? Ами Лус, къде ще бъде тя?
Никой не отговори. Лус смутено си даде сметка за не–ангелския си статут. Гореща вълна обля върховете на раменете й.
– Как така сме още тук, ако времето е било пренаписано? – попита Шелби.
– Защото те още не са завършили падането си – каза Даниел. – Когато това стане, делото е завършено и не може да бъде спряно.
– Значи имаме... – Ариана преброи полугласно. – Девет дни.
– Даниел? – вдигна поглед към него Габ. – Кажи ни какво можем да направим.
– Има само едно нещо, което трябва да се направи – каза Даниел. Всички сияещи криле в бунгалото се насочиха към него в очакване. – Трябва да привлечем всички до мястото, където ангелите са паднали най–напред.
– А то е... къде? – попита Майлс.
Много дълго никой не проговори.
– Трудно е да се каже – отвърна най–накрая Даниел. – Случи се отдавна, и всички бяхме новодошли, и не познавахме Земята. Но – той хвърли поглед на Кам – все пак имаме начини да го разберем.
Кам подсвирна ниско. Дали се страхуваше?
– Девет дни не е много време, за да установим мястото на Падението – каза Габ. – Камо ли пък да измислим как да спрем Луцифер, ако и когато все пак пристигнем.
– Трябва да опитаме – отговори Лус, без да мисли, изненадана от собствената си увереност.
Даниел огледа събраните ангели, така наречените демони, и Нефилимите. Погледът му обхвана всички тях – неговото семейство.