– Определено е по–добре от военна зона – каза той, като оглеждаше парка.
– Откъде знаеш къде съм била преди?
– Аз съм... Бил. – Той сви рамене. – Знам разни неща.
– Добре тогава, къде сме сега?
– Хелстън, Англия – той насочи връхчето на един извит нокът към главата си и затвори очи, – в това, което ти би нарекла 1854 година. – После той сключи каменните си пръсти с големи нокти пред гърдите, подобно на дребен като гном ученик, който рецитира доклад по история. – Сънливо южняшко градче в графство Корнуол, удостоено с правата на град от самия крал Джон. Царевицата е висока няколко фута, затова бих предположил, че вероятно е средата на лятото. Жалко, че сме пропуснали месец май – тук устройват такъв празник на цветята, че направо няма да повярваш. Или може би ще повярваш! Момичето, каквото си била в предишното си превъплъщение, е било красавицата на бала през последните две поредни години. Баща и е много богат, разбираш ли. Забогатял, като натрупал акции в търговията с мед...
– Звучи фантастично. – Лус го прекъсна насред изречението и закрачи през тревата. – Влизам там. Искам да говоря с нея.
– Стой. – Бил прелетя покрай нея, после направи лупинг назад, като пърхаше на няколко сантиметра пред лицето й. – Така ли ще се появиш? Това изобщо няма да свърши работа.
Той размаха пръста си в кръг и Лус осъзна, че говори за дрехите й. Още беше облечена в униформата на италианска медицинска сестра, която беше носила през Първата световна пойна.
Той сграбчи края на дългата й бяла пола и я повдигна до глезените й.
– Какво носиш там отдолу? Това маратонки „Конвърс“ ли са? Сигурно ме будалкаш с тях. – Той цъкна неодобрително с език. – Как изобщо си оцеляла през онези други животи без мен...
– Оправях се чудесно, благодаря.
– Ще ти се наложи да постигнеш нещо повече, отколкото „да се оправяш“, ако искаш да се задържиш повече време тук. – Бил отново подхвръкна нагоре до нивото на очите на Лус, после профуча около нея три пъти. Когато тя се обърна да го потърси с поглед, го нямаше.
Но после, миг по–късно, чу гласа му – макар да звучеше, сякаш идва от много далече.
– Да! Блестящо, Бил!
Във въздуха близо до къщата се появи сива точица, която стана по–голяма, после още по–голяма, докато каменните бръчки ма Бил се показаха ясно. Сега той летеше към нея и носеше в ръце тъмен вързоп.
Когато стигна до Лус, той просто я подръпна отстрани и торбестата бяла сестринска униформа се разцепи по шева и направо се смъкна от тялото й. Лус побърза скромно да обгърне с ръце голото си тяло, но сякаш само секунда по–късно някой навлече през главата й поредица от бельо, фусти и дълга черна рокля.
Бил се суетеше тромаво около нея като побесняла шивачка, привързвайки около кръста й стегнат корсет, докато острите банели започнаха да притискат кожата й на всевъзможни неудобни места. Фустата й беше направена от толкова много тафта, че дори застанала неподвижно сред лек ветрец, тя шумолеше.
Помисли си, че изглежда доста добре за епохата – докато не разпозна бялата престилка, завързана около кръста й. Ръката й се вдигна към косата и рязко смъкна бяло слугинско боне.
– Аз съм прислужница! – невярващо попита тя.
– Да, Айнщайн, прислужница си.
Лус знаеше, че е тъпо, но се почувства малко разочарована. Имението беше толкова величествено, а градините – толкова прекрасни, и тя знаеше, че се е отправила на търсене и така нататък, но не можеше ли просто да се е разхождала из градините тук като истинска викторианска дама?
– Май каза, че семейството ми било богато.
– Семейството на миналото ти превъплъщение е било богато. Червиво с пари. Ще видиш, когато я срещнеш. Тя се представя като Лусинда и мисли, че галеното ти име е отвратително, между другото. – Бил стисна нос и го вдигна високо във въздуха, успявайки да докара доста смешна имитация на сноб. – Тя е богата, да, но ти, скъпа моя, си пътуваща във времето натрапница, която не познава маниерите на това висше общество. Така че, освен ако не искаш да се издържаш едва–едва като шивачка от Манчестър и да ти покажат вратата още преди да успееш да си побъбриш с Лусинда, трябва да минеш под прикритие. Ти си кухненска прислужница. Слугиня. Момиче, което изхвърля съдържанието на нощните гърнета. Наистина зависи от теб. Не се тревожи, няма да ти се пречкам. Мога да изчезна в един миг.
Лус изстена:
– И просто влизам и се преструвам, че работя тук?
– Не. – Бил завъртя твърдите си, направени от кремък очи.
– Качи се и се представи на господарката на къщата, госпожа Констанс. Кажи й, че хората, при които си работила последно, са се преместили на континента и си търсиш нова работа. Тя е една стара вещица и много държи на препоръките. За твой късмет, имам една стъпка преднина пред нея. Ще намериш твоите в джоба на престилката си.