– Да, госпожице – каза безизразно Лус.
– Да, госпожице! – В отговора на Хенриета нямаше сарказъм. Тя винаги беше искрена, винаги беше любезна. Лус доста харесваше Хенриета, ако си затвореше очите за факта колко силно се нуждаеше от баня момичето.
Щом госпожица Макгавърн изхвърча от кухнята и двете момичета останаха сами, Хенриета скочи на масата до Лус, като люлееше черните си ботуши насам–натам. Тя нямаше представа, че Бил седи точно до нея, подражавайки на движенията й.
– Какво ще кажеш за една слива? – попита Хенриета, като измъкна две кълба с цвят на рубин от джоба на престилката си и подаде едното на Лус.
Това, което Лус най–много харесваше у момичето, беше че то никога не вършеше и за пет пари работа, освен ако икономката не беше в стаята. И двете отхапаха от сливите, ухилвайки се, когато сладкият сок се стече на струйки отстрани край устите им.
– Стори ми се, че те чух да говориш с някого тук вътре преди малко – каза Хенриета. Повдигна вежда: – Да не би да си имаш приятел, Мъртъл? О, моля те, не казвай, че е Хари от конюшните! Той е истински негодник.
Точно тогава кухненската врата отново се отвори със замах, при което и двете момичета подскочиха, изпуснаха плодовете си, и се престориха, че търкат най–близките съдове.
Лус очакваше госпожица Макгавърн, но замръзна, когато видя две момичета в красиви еднакви бели копринени халати, които се заливаха от смях, когато се втурнаха през мръсната кухня.
Едното от тях беше Ариана.
Другото – на Лус й трябваше един миг да се сети откъде я познава – беше Анабел. Момичето с наситено розова коса, което Лус беше срещнала само за миг в Деня на Родителите, още в „Меч и Кръст“. Беше се представила като сестра на Ариана.
Каква сестра само.
Хенриета стоеше със сведени очи, сякаш тази игра на гоненица из кухнята беше нещо съвсем обичайно, сякаш можеше да си навлече неприятности, ако дори само се престореше, че вижда двете момичета – които със сигурност не виждаха нито Лус, нито Хенриета. Слугите сякаш се сливаха с мръсните тенджери и тигани.
Или пък Ариана и Анабел просто се смееха твърде силно. Докато се промушваха покрай масата за приготвяне на сладкиши, Ариана сграбчи пълна шепа брашно от мраморния плот и я метна в лицето на Анабел.
За частица от секундата Анабел изглеждаше разярена; след това започна да се смее още по–силно, като сама грабна една шепа брашно и замери с нея Ариана.
Задъхваха се, когато се изстреляха през предната врата, навън към малката градина, която водеше към голямата, където слънцето наистина блестеше и където може би беше Даниел, и където Лус умираше да ги последва. Ако се опиташе, Лус не би могла да посочи какво изпитваше – шок или смущение, почуда или безсилен гняв.
Всичко това сигурно бе проличало по лицето й, защото Хенриета я измери с многозначителен поглед и се наведе към нея да прошепне:
– Тези пристигнаха вкупом снощи. Нечии братовчеди от Лондон, дошли в града за празненството. – Тя се приближи до масата със сладкишите. – Едва не унищожиха ягодовия пай с лудориите си. О, сигурно е прекрасно да си богат. Може би в някой от следващите ни животи, а, Мъртъл?
– Ха. – Това беше всичко, което Лус успя да каже.
– За съжаление, отивам да подреждам масата – каза Хенриета, като взе купчина порцеланови съдове под месестата си розова ръка. – Защо не си приготвиш една шепа брашно за мятане, просто в случай, че онези момичета се върнат насам? – Тя намигна на Лус и бутна вратата с широката си задница, за да я отвори, после изчезна в коридора.
На мястото й се появи някой друг: момче, също в дрехи на прислужник, с лице, скрито зад огромна кутия бакалски покупки. Остави ги на кухненската маса в другия край на кухнята, срещу Лус.
При вида на лицето му тя се сепна. Поне, след като току–що беше видяла Ариана, беше малко по–подготвена.
– Роланд!
Той трепна, когато вдигна очи, след това се съвзе. Когато тръгна към нея, дрехите й бяха това, от което не можеше да откъсне очи. Посочи престилката й:
– Защо си облечена така?
Лус дръпна връзката на престилката си и я изхлузи.
– Не съм онази, за която ме мислиш.
Той спря пред нея и се втренчи, като обърна глава първо леко наляво, после надясно.
– Е, направо си одрала кожата на едно друго момиче, което познавам. Откога семейство Биско се свират по килерите?
– Семейство Биско?
Роланд развеселено повдигна вежда към нея:
– О, разбирам. Преструваш се на някой друг. Как се наричаш?
– Мъртъл – каза нещастно Лус.
– И не си онази Лусинда Биско, на която поднесох дюлевия сладкиш на терасата преди два дни?