– В такъв случай ще внимавам...
– Няма такова нещо като „внимаване“. Ти си като слон в стъкларския магазин на любовта. Няма как да знаеш какво си счупила или колко ценно може да е то. Каквато и промяна да осъществиш, тя няма да е очевидна. Няма да има голяма табела, която гласи: „АКО СВЪРНЕШ НАДЯСНО, ЩЕ БЪДЕШ ПРИНЦЕСА“, срещу „АКО СЕ ОТКЛОНИШ НАЛЯВО, ЩЕ СИ ОСТАНЕШ КУХНЕНСКА ПРИСЛУЖНИЦА ЗАВИНАГИ“.
– Хайде, Роланд, не мислиш ли, че имам малко по–възвишени стремежи от това накрая да стана принцеса? – каза Лус остро.
– Бих се осмелил да предположа, че съществува проклятие, на което искаш да сложиш край?
Лус примигна към него, чувствайки се глупаво.
– Е, добре тогава, късмет! – Роланд се разсмя бодро. – Но дори и да успееш, няма да го разбереш, скъпа моя. Какво мислиш, че ще стане в същия миг, в който промениш миналото си? Това събитие ще бъде същото, каквото е било винаги. И всичко, което следва след него, ще бъде както винаги. Времето оправя бъркотията след себе си. А ти си част от него, затова няма да разбереш разликата.
– Ще трябва да разбера – каза тя с надеждата, че когато го изрече на глас, то ще стане истина. – Със сигурност ще проумея...
Роланд поклати глава:
– Не. Но с пълна сигурност, преди да успееш да постигнеш каквато и да е полза, ще изопачиш бъдещето, като накараш Даниел от тази епоха да се влюби в теб вместо в онази превзета глупачка Лусинда Биско.
– Трябва да я срещна. Трябва да разбера защо се обичат...
Роланд отново поклати глава:
– Ще бъде дори по–лошо да се замесваш с миналото си превъплъщение, Лусинда. Даниел поне знае опасностите и може да действа разумно, така че да не промени драстично времето. Но Лусинда Биско? Тя не знае нищичко.
– Никоя от нас никога не знае – каза Лус, в чието гърло внезапно се бе надигнала буца.
– На тази Лусинда не й е останало много време. Нека го прекара с Даниел. Остави я да бъде щастлива. Ако прекрачиш в нейния свят и всичко се промени за нея, то би могло да се промени и за теб. А това може да бъде изключително злощастно.
Роланд звучеше като по–мила, не така саркастична версия на Бил. Лус не искаше да чува повече за всички неща, които не може и не бива да прави. Ако можеше просто да поговори с миналото си превъплъщение...
– Ами ако Лусинда може да получи повече време? – попита тя. – Ами ако...
– Невъзможно е. Ако изобщо постигнеш нещо, то ще е само да ускориш края й. Няма да промениш нищо, като си побъбриш с Лусинда. Просто ще превърнеш в пълна каша и миналите си животи наред с настоящия.
– Настоящият ми живот не е каша. И мога да оправя нещата. Трябва.
– Предполагам, че това тепърва ще се разбере. Животът на Лусинда Биско е приключил, но твоят завършек още не е написан. – Роланд отупа напрашените си ръце в крачолите на панталоните си. – Може би има някаква промяна, която можеш да извършиш в живота си, в по–големия мащаб на историята ти с Даниел. Но няма да го направиш тук.
Когато Лус почувства как устните й се стягат в нацупена гримаса, лицето на Роланд омекна.
– Виж – каза той. – Поне аз се радвам, че си тук.
– Наистина ли?
– Никой друг няма да ти каже това, но всички сме на твоя страна. Не знам какво те е довело тук, или как това пътуване изобщо е било възможно. Но трябва да мисля, че това е добър знак. – Той я оглеждаше изучаващо, докато тя се почувства нелепо. – Започваш да навлизаш в собствената си същност, нали?
– Не знам — каза Лус. – Така мисля. Просто се опитвам да разбера.
– Добре.
Гласове в коридора накараха Роланд внезапно да се отдръпне от Лус към вратата.
– Ще се видим довечера – каза той, като махна резето на вратата и тихо се измъкна навън.
Щом Роланд си отиде, вратата на бюфета се разтвори рязко и с трясък я удари отзад по крака. Бил изскочи като тапа, задъхвайки се шумно, сякаш през цялото време беше сдържал дъха си.
– Иде ми да ти извия врата на секундата! – възкликна той: гърдите му буйно се повдигаха и спадаха.
– Не знам защо си останал съвсем без дъх. Та ти дори не дишаш.
– Това е за ефект! Хвърлям толкова труд да те прикрия тук, а ти отиваш и се хвърляш на първия тип, който влиза през вратата.
Лус завъртя очи:
– Роланд няма да направи голям въпрос от това, че ме вижда тук. Той е готин.
– О, той е толкова готин – каза Бил. – Толкова е умен. Ако е толкова страхотен, защо не ти каза това, което знам аз – какво става, когато не се държиш на разстояние от миналото си? Какво става – той направи драматична пауза, разтваряйки широко каменните си очи, – когато влезеш вътре?