Сега тя се надвеси към него:
– За какво говориш?
Той скръсти ръце на гърдите си и изплези каменния си език.
– Няма да кажа.
– Бил! – изрече умолително Лус.
– Във всеки случай, все още не. Първо да видим как ще се справиш довечера.
* * *
Около здрачаване Лус успя да си отдъхне за пръв път в Хелстън. Точно преди вечеря госпожица Макгавърн оповести пред всички кухненски прислужници, че слугите, които работят в предната част на къщата, имат нужда от няколко допълнителни помощници за празненството. Лус и Хенриета, двете най–млади кухненски прислужници и двете, които най–отчаяно искаха да видят празненството, първи вдигнаха ръце да предложат доброволно услугите си.
– Чудесно, чудесно. – Госпожица Макгавърн записа набързо имената на момичетата: очите й се задържаха за миг върху мазната сплъстена коса на Хенриета. – При условие, че се изкъпете. И двете. Воните на лук.
– Да, госпожице – пропяха двете момичета, макар че веднага щом икономката излезе от стаята, Хенриета се обърна към Лус: – Да се изкъпя преди това празненство? И да рискувам да ми се сбабичасат пръстите? Тази госпожица е полудяла!
Лус се засмя, но тайно бе във възторг, докато пълнеше кръглата тенекиена вана зад мазето. Не успя да донесе достатъчно вряла вода и ваната беше само хладка, но въпреки това тя се наслаждаваше на сапунената пяна – и на мисълта, че тази вечер, най–сетне, щеше да успее да види Лусинда. Дали щеше да й се удаде да види и Даниел? Сложи си за празненството една от чистите слугински дрехи на Хенриета. В осем вечерта първите гости започнаха да пристигат през портата при северния вход на имението.
Докато наблюдаваше от прозореца в предния коридор как осветените от лампи карети влизат в кръглата алея, Лус потрепери. Във фоайето кипеше разгорещена дейност. Другите слуги се суетяха наоколо, но Лус стоеше неподвижна. Можеше да го почувства: трепет в гърдите, който й подсказваше, че нейният Даниел е наблизо.
Къщата изглеждаше прекрасно. Госпожица Макгавърн беше развела Лус съвсем за кратко сутринта, когато тя започна работа, но сега, под блясъка на толкова много полилеи, тя почти не позна мястото. Сякаш беше влязла във филм на Мърчънт–Айвъри. По протежение на фоайето бяха подредени високи саксии с виолетови лилии, а тапицираните с кадифе мебели бяха избутани назад до стените с тапети на цветя, за да направят място за гостите.
Те влизаха през входната врата по двама и по трима – гости, стари като белокосата госпожица Констанс и млади като самата Лус. Със светнали погледи и увити в бели летни пелерини, жените правеха реверанси на мъжете в елегантни костюми и жилетки. Сервитьори в черни фракове се движеха бързо из просторното открито фоайе, поднасяйки високи кристални чаши с искрящо шампанско.
Лус откри Хенриета близо до вратите на главната бална зала, която приличаше на разцъфнала цветна леха: екстравагантни, ярки рокли във всевъзможни цветове, от органза, тюл и коприна, с шарфове от рипсена коприна, изпълваха стаята. Ярки букети за ръка красяха китките на по–младите дами, изпълвайки цялата къща с ухание на лято.
Задачата на Хенриета беше да поема шаловете и чантите на дамите на влизане. На Лус бе наредено да раздава картичките за танци – малки, скъпи на вид книжки, с украсения със скъпоценни камъни фамилен герб на семейство Констанс, избродиран на предната корица, и с музикалните изпълнения на оркестъра, записани вътре.
– Къде са всички мъже? – прошепна Лус на Хенриета.
Хенриета изсумтя:
– Какво си глупаче! В пушалнята, разбира се. – Тя рязко посочи с глава наляво, където един коридор водеше навътре в сенките. – Където ще е най–разумно да останат до поднасянето на вечерята, ако питаш мен. Кой иска да слуша цялото това бръщолевене за някаква война чак някъде в Крим? Не и тези дами. Не и аз. Не и ти, Мъртъл. – После тънките вежди на Хенриета се повдигнаха и тя посочи към френските прозорци. – Ууф, прибързах с приказките. Изглежда, че един от тях се е измъкнал.
Лус се обърна. В пълната с жени стая стоеше един–единствен мъж. Беше с гръб към тях и от него не се виждаше нищо, освен лъскава, буйна като грива смолисточерна коса и дълъг смокинг. Говореше с руса жена в бална рокля с мек розов цвят. Диамантените й обеци с висулки заискриха, когато тя обърна глава – и очите й срещнаха тези на Лус.
Габ.
Красивата жена–ангел примигна няколко пъти, сякаш се опитваше да реши дали Лус е привидение. После наклони съвсем леко глава към мъжа, с когото стоеше, сякаш се опитваше да му изпрати сигнал. Още преди той да се обърне напълно, Лус разпозна чистия, остър профил.