Маргарет кацна на ръба на двуместното канапе:
– Нямаше толкова лошо мнение за него миналата седмица, когато ти донесе онази шапчица от Лондон.
– Е, нещата се променят. И наистина обичам сладките шапчици. – Лусинда се намръщи. – Но като оставим шапчиците настрана – ще кажа на баща ми да не му позволява да ме посещава отново.
В мига, щом свърши да говори, намръщената гримаса на Лусинда се отпусна в замечтана усмивка и тя започна да си тананика. Останалите момичета гледаха, с невярващи изражения, докато тя си пееше тихичко, като милваше дантелата на шала си и се взираше навън през прозореца, само на сантиметри от скривалището на Лус.
– Какво я е прихванало? – високо прошепна Амелия на сестра си.
Маргарет изсумтя:
– „Кой“ е по–правдоподобният въпрос.
Лусинда стана и отиде до прозореца, при което Лус се отдръпна зад завесата. Лус усещаше кожата си пламнала и поруменяла и чуваше тихото тананикане на гласа на Лусинда Биско само на сантиметри от нея. После – стъпки, когато Лусинда се извърна от прозореца и странната й песен рязко прекъсна.
Лус се осмели да надникне отново иззад завесата. Лусинда бе отишла при статива, където стоеше, сякаш прикована на място.
– Какво е това? – Лусинда вдигна платното, за да го покаже на приятелките си. Лус не го виждаше много ясно, но изглеждаше доста обикновено. Просто някакво цвете.
– Това е творба на господин Григори – каза Маргарет. – Скиците му бяха много обещаващи най–напред, когато пристигна, но се боя, че нещо му е станало. Вече от цели три дни не рисува нищо друго, освен божури. – Тя престорено сви рамене. – Странна работа. Художниците са такива чудаци.
– О, но той е красив, Лусинда. – Амелия хвана Лусинда за ръката. – Трябва да те представим на господин Григори тази вечер. Той има такава прекрасна руса коса, а очите му... О, очите му могат да те накарат да се разтопиш!
– Щом Лусинда е твърде добра за Томас Кенингтън с всичките му пари, много се съмнявам, че един обикновен художник ще отговаря на изискванията й. – Маргарет говореше толкова остро, че на Лус й беше ясно, че сигурно самата тя имаше чувства към Даниел.
– Много бих искала да се запозная с него – каза Лусинда, като се унесе отново в тихо тананикане.
Лус затаи дъх. Значи Лусинда дори още не го беше срещнала? Как беше възможно, когато беше така очевидно влюбена?
– Да вървим тогава – каза Амелия, като подръпна Лус за ръката. – Изпускаме половината празненство, като клюкарстваме тук.
Лус трябваше да направи нещо. Но от онова, което бяха казали Бил и Роланд, беше невъзможно да спаси миналия си живот. Твърде опасно дори да опитва. Дори да успееше някак, цикълът от други Лусинди, които живееха след тази, можеше да бъде изменен. Самата Лус можеше да бъде изменена. Или по–лошо.
Заличена.
Но може би имаше начин Лус поне да предупреди Лусинда. Така че да не влезе в тази връзка вече заслепена от любов. Така че да не умре като пионка в едно продължаващо от векове наказание, без дори най–малка следа от разбиране. Момичетата почти бяха излезли през вратата, когато Лус събра смелост да излезе иззад завесата.
– Лусинда!
Миналото й превъплъщение рязко се завъртя кръгом: очите на момичето се разшириха, когато погледът й падна върху слугинската дреха на Лус.
– Шпионираш ли ни?
В очите й не проблесна знак, че я е познала. Странно бе, че Роланд бе сбъркал Лус с Лусинда в кухнята, но самата Лусинда, изглежда, не виждаше прилика между тях. Какво бе видял Роланд, което това момиче не беше успяло? Лус си пое дълбоко дъх и се застави да изпълни докрай неубедителния си план.
– Н–не шпионирам, не – заекна тя. – Трябва да говоря с теб.
Лусинда се изкиска и хвърли поглед към двете си приятелки:
– Моля?
– Не си ли онази, която раздава картичките за танци? – обърна се Маргарет към Лус. – Майка ми няма много да се зарадва, като научи, че пренебрегваш задълженията си. Как се казваш?
– Лусинда. – Лус се приближи и снижи глас. – Става дума за художника. Господин Григори.
Очите на Лусинда срещнаха тези на Лус и нещо потрепна между тях. Лусинда сякаш не бе в състояние да се отдръпне.
– Вие продължавайте без мен – каза тя на приятелките си. – Ще сляза само след минутка.
Двете момичета си размениха смутени погледи, но беше ясно, че Лусинда е водачката на групата. Приятелките й се измъкнаха през вратата, без да кажат и дума повече.
В гостната Лус затвори вратата.
– Какво е толкова важно? – попита Лусинда, после се издаде, като се усмихна. – Той попита ли за мен?
– Не се замесвайте с него – каза Лус бързо. – Ако се срещнете с него довечера, ще си помислите, че е много красив. Ще поискате да се влюбите в него. Недейте. – Лус се чувстваше ужасно да говори за Даниел така сурово, но това беше единственият начин да спаси живота на предишното си превъплъщение.