После хукна.
През балната зала, покрай бляскавите танцуващи двойки и оркестъра, като профуча от една пастелно–жълта стая в друга, обзаведена цялата в бледозелено. Тичаше покрай ахкащи дами и сумтящи господа, по подове от твърдо дърво и дебели, разкошни персийски килими, докато светлините станаха по–мъждиви и гостите на празненството оредяха, и най–после откри вратите с крила, разделени от вертикални колони, които водеха навън. Отвори ги със сила, задъхвайки се в корсета си, за да поеме в дробовете си свежия въздух на свободата. Излезе на огромен балкон, построен от блестящ бял мрамор, който обгръщаше целия втори етаж на двореца.
Нощта беше огряна от ярки звезди; всичко, което Лус искаше, беше да бъде в обятията на Даниел и да лети нагоре към тези звезди. Само ако той беше до нея, за да я отведе далече от всичко това...
– Какво правиш тук навън?
Тя рязко се обърна. Беше дошъл за нея. Стоеше от другата страна на балкона в прости дрехи на прислужник, с объркано, тревожно и трагично изражение, безнадеждно влюбен.
– Даниел. – Тя си втурна към него. Той също тръгна към нея, виолетовите му очи грейнаха; той разтвори обятия, сияещ. Когато най–после се докоснаха и той я обгърна в обятията си, на Лус й се стори, че ще експлодира от щастие.
Но това не стана.
Тя просто стоеше там, заровила глава в прекрасните му, широки гърди. Беше си у дома. Ръцете му бяха обвити около гърба й, отпуснати на кръста й, и той я притегли възможно най–плътно към себе си. Тя почувства дишането му и долови стипчивия мирис на сено по врата му. Целуна го точно под лявото ухо, после под челюстта. Леки, нежни целувки, докато стигна до устните му, които се разтвориха, опрени в нейните. Тогава целувките станаха по–дълги, изпълнени с любов, която сякаш се изливаше от самите дълбини на душата й.
След миг Лус се отскубна и се взря в очите на Даниел.
– Толкова много ми липсваше.
Даниел се засмя.
– Ти също ми липсваше, през последните... три часа. Добре... добре ли си?
Лус прокара пръсти през меката като коприна руса коса на Даниел:
– Просто имах нужда да глътна малко въздух, да те намеря. – Тя го притисна здраво.
Даниел присви очи:
– Не мисля, че би трябвало да сме тук навън, Лиз. Сигурно те очакват в приемната.
– Не ме е грижа. Няма да се върна вътре. И никога не бих се омъжила за онази свиня. Никога няма да се омъжа за друг, освен за теб.
– Шшшт. – Даниел трепна, галейки я по бузата. – Някой може да те чуе. Рязали са глави и за по–дребни неща от това.
– Някой вече наистина ви чу – обади се глас от отворената врата. Херцог дьо Бурбон стоеше със скръстени на гърдите ръце, усмихвайки се самодоволно, когато видя Лиз в обятията на прост слуга. – Смятам, че кралят би трябвало да научи за това. – А после си отиде, изчезвайки в двореца.
Сърцето на Лус заби бясно, тласкано от страха на Лиз и от нейния собствен: дали беше променила историята? Трябваше ли животът на Лиз да продължи по различен начин?
Но Лус не можеше да знае, нали? Това й беше казал Роланд. Каквито и промени да направеше във времето, те веднага щяха да се превърнат в част от онова, което се беше случило. И въпреки това Лус беше все още тук, така че ако бе променила историята, зарязвайки краля – е, изглежда, че това нямаше значение за Лусинда Прайс през двайсет и първи век.
Когато заговори на Даниел, гласът й беше спокоен и овладян:
– Не ме е грижа дали този отвратителен херцог ще ме убие. По–скоро ще умра, отколкото да се откажа от теб.
Връхлетя я гореща вълна, от която тя се олюля на мястото си.
– О – възкликна тя, като хвана с ръка главата си. Разпозна го смътно, като нещо, което беше виждала хиляди пъти преди, но никога не му беше обръщала внимание.
– Лиз – прошепна той. – Знаеш ли какво предстои?
– Да – прошепна тя.
– И знаеш, че ще бъда с теб до края? – Очите на Даниел се впиха в нея, изпълнени с нежност и тревога. Не я лъжеше. Никога не я беше лъгал. Никога нямаше да го направи. Сега тя знаеше това, виждаше го. Той й разкриваше точно толкова, колкото да я опази жива още няколко мига, да намекне всичко, което Лус вече започваше да научава сама.
– Да. – Тя затвори очи. – Но има толкова много неща, които все още не разбирам. Не знам как да попреча това да се случи. Не знам как да разваля това проклятие.
Даниел се усмихна, но в очите му напираха сълзи.