– Аз бих го направил сега – каза Бил, – докато стражите са на игрището.
Лус се промъкна до входа и надникна вътре.
Слънчевата светлина, която нахлу през отворената врата, освети голям трон в центъра на храма. Имаше форма на ягуар и беше боядисан в червено, на места прошарен с инкрустиран кехлибар. Отляво имаше огромна статуя на полегнала на една страна фигура с ръка върху корема. Малки горящи лампи, направени от камък и напълнени е масло, заобикаляха статуята и хвърляха потрепваща светлина. В стаята нямаше нищо друго, освен три момичета, вързани едно за друго с въжета на китките, сгушени в ъгъла.
Лус ахна и главите на всичките три момичета се вдигнаха рязко. Всичките бяха красиви, с тъмни коси, сплетени на плитки, и с кехлибарени обеци на ушите. Момичето вляво имаше най–тъмна кожа. Нагоре и надолу по ръцете на момичето отдясно бяха изрисувани наситено сини виещи се линии. А момичето в средата... беше Лус.
Икс Куат беше дребна и крехка. Краката й бяха мръсни, а устните й бяха напукани. От трите ужасени момичета, нейните очи имаха най–обезумял поглед.
– Какво чакаш? – провикна се Бил от мястото си върху главата на статуята.
– Няма ли да ме видят? – прошепна Лус със стисната челюст. В другите случаи, когато се беше сливала с миналите си превъплъщения, или бяха сами, или Бил й помагаше да се прикрие. Как щеше да изглежда ситуацията на другите момичета, ако Лус влезеше в тялото на Икс Куат?
– Тези момичета са почти луди, откакто са избрани да бъдат принесени в жертва. Ако се развикат заради някаква чудата случка, познай на колко хора ще им пука? – Бил устрои истинско представление, докато броеше на пръсти. – Правилно. Нула. Никой няма дори да ги чуе.
– Коя си ти? – попита едно от момичетата с глас, накъсан от страх.
Лус не можа да отговори. Когато тя пристъпи напред, очите на Икс Куат пламнаха от нещо, което приличаше на ужас. Но после, за огромен шок на Лус, точно когато протегна ръка надолу, миналото й превъплъщение посегна нагоре с вързаните си ръце и бързо и здраво сграбчи ръцете на Лус. Ръцете на Икс Куат бяха топли и меки и треперещи.
Тя понечи да каже нещо. Икс Куат беше понечила да каже...
Полети и ме отнеси със себе си.
Лус го чу в ума си, когато земята под тях се разтресе и всичко започна да трепти. Видя Икс Куат, момичето, родено без късмет, чиито очи подсказваха на Лус, че тя не знае нищо за Вестителите, но което я беше сграбчило така, сякаш Лус държеше в ръцете си нейното избавление. И видя отвън себе си – изглеждаше уморена и гладна, парцалива и мръсна. И някак по–възрастна. И по–силна.
После светът отново се намести.
Бил вече не беше върху главата на статуята, но Лус не можеше да помръдне, за да го потърси. Вързаните й китки бяха ожулени и окървавени, белязани с черни жертвени татуировки. Осъзна, че глезените й също бяха вързани. Не че въжетата имаха голямо значение – страхът обвързваше душата й по–здраво, отколкото което и да било въже. Това не беше като другите пъти, когато Лус беше влизала в миналото си. Икс Куат знаеше точно какво ще я сполети. Смърт. И изглежда не я посрещаше на драго сърце, както Лиз във Версай.
От двете страни на Икс Куат другите пленнички се бяха отдръпнали леко от нея, но можеха да се преместят само на няколко сантиметра. Момичето отляво, с тъмната кожа – Хан–хау, – плачеше; другото, с тяло, боядисано в синьо – Гханан, – се молеше. Всички те се страхуваха да умрат.
– Ти си обсебена! – изхлипа Ханхау през сълзи. – Ще оскверниш жертвоприношението!
Гханан беше останала без думи.
Лус пренебрегна двете момичета и затършува из вцепеняващия страх на самата Икс Куат. Нещо пробягваше през ума й: молитва. Но не молитва в подготовка за жертвоприношението. Не, Икс Куат се молеше за Даниел.
Лус знаеше, че при мисълта за него кожата й пламваше и поруменяваше, а сърцето й започваше да бие по–бързо. Икс Куат го беше обичала цял живот – но само отдалече. Той беше израсъл на няколко сгради разстояние от дома на семейството й. Понякога разменяше плодове от авокадо срещу други стоки с майка й на пазара. Икс Куат от години се опитваше да събере смелост да го заговори. Знанието, че той беше на двора за играта на топка сега, я измъчваше. Лус осъзна, че Икс Куат се молеше той да загуби. Единствената й молитва беше, че не иска да умре от неговата ръка.
– Бил? – прошепна Лус.
Малкият гаргойл се спусна обратно в храма.
– Играта свърши! Сега тълпата се отправя към сеноте. Това е варовиковата яма, където се провежда жертвоприношението. Зотц и победителите в играта идват насам, за да ви отведат на церемонията.