– Виждаш ли? – каза един глас над него. – Казах ти, че сме на точното място.
– Не разбирам защо това... – друг глас, този път на момче – е доказателство, че правим нещо правилно.
– О, хайде, Майлс. Не позволявай това, че не се разбираш с Даниел, да ни попречи да намерим Лус. Той очевидно знае къде е тя.
Гласовете се приближиха. Даниел примигна, отвори очи, и видя една ръка да прорязва слънчевата светлина, протягайки се към него.
– Ей, ти там. Имаш ли нужда от помощ?
Шелби. Момичето–Нефилим, приятелката на Лус от „Шорлайн“.
И Майлс. Онзи, когото Лус беше целунала.
– Какво правите тук вие двамата? – Даниел рязко се надигна и седна, като отблъсна протегнатата ръка на Шелби. Разтри челото си и хвърли поглед зад гърба си – онова, с което се беше сблъскал, беше сивият ствол на маслиново дърво.
– Какво мислиш, че правим тук? Търсим Лус. – Шелби зяпна надолу към Даниел и сбърчи нос: – Какво става с теб?
– Нищо. – Даниел се опита да се изправи, но така му се зави свят, че бързо легна отново. От спояването – особено от това, че беше въвлякъл предишното си тяло в друг живот – му беше прилошало. Бореше се с миналото си „аз“ отвътре, като се блъскаше в ръбовете, натъртвайки душата си по костите и кожата. Знаеше, че Нефилимите могат да доловят, че му се е случило нещо, което не може да спомене. – Вървете си у дома, натрапници. С чий Вестител си послужихте, за да стигнете тук? Знаете ли в колко неприятности може да се забъркате?
Изведнъж нещо сребърно блесна под носа му.
– Заведи ни при Лус. – Майлс беше насочил към врата на Даниел звездна стрела. Козирката на бейзболната му шапка скриваше очите му, но устата му беше присвита в нервна гримаса.
Даниел беше зашеметен.
– Ти... ти имаш звездна стрела.
– Майлс! – прошепна ожесточено Шелби. – Какво правиш с това нещо?
Тъпият връх на стрелата потрепери. Майлс явно беше нервен.
– Остави я в двора, след като Прокудениците си тръгнаха – каза той на Даниел. – Кам грабна една, а в суматохата никой не забеляза, когато аз вдигнах тази. Ти тръгна след Лус. А ние тръгнахме след теб. – Той се обърна към Шелби. – Помислих си, че може да ни потрябва. Самозащита.
– Не смей да го убиваш – каза Шелби на Майлс. – Ти си идиот.
– Не – каза Даниел, като се изправи съвсем бавно до седнало положение. – Всичко е наред.
Умът му работеше трескаво. Какви бяха шансовете? Само веднъж преди беше виждал как се прави това. Даниел не беше опитен в „спояването“. Но миналото му превъплъщение се гърчеше в него – не можеше да продължава така. Имаше само едно решение. Майлс го държеше в ръцете си.
Но как да предизвика момчето да го нападне, без да обясни всичко? И можеше ли да има доверие на Нефилимите?
Даниел започна да се промъква внимателно назад, докато раменете му опряха в дървесния ствол. Плъзна се по него, широко разперил и двете си празни ръце, за да покаже на Майлс, че няма от какво да се бои.
– Вземал ли си уроци по фехтовка?
– Какво? – Майлс изглеждаше объркан.
– В „Шорлайн“. Вземал ли си уроци по фехтовка, или не?– Всички вземахме. Беше твърде безсмислено и изобщо не бях толкова добър, но...
На Даниел не му беше нужно да чува друго.
– En garde! — изкрещя той, вдигайки скритата си звездна стрела като сабя.
Очите на Майлс се разшириха. В миг той също вдигна стрелата си.
– О, да му се не види – каза Шелби, като побърза да се отдръпне. – Момчета, сериозно. Престанете!
Звездните стрели бяха по–къси от шпаги за фехтовка, но няколко сантиметра по–дълги от нормалните стрели. Бяха леки като перце, но твърди като диаманти и ако Даниел и Майлс бяха много, много внимателни, можеше и двамата да се измъкнат от това живи. Някак, с помощта на Майлс, Даниел можеше да се отдели от миналото си и да се освободи.
Той проряза въздуха със звездната си стрела, като пристъпи няколко крачки напред към Нефилима.
В отговор Майлс парира удара на Даниел: стрелата му се хлъзна силно надясно. Когато се сблъскаха, звездните стрели не издадоха металически звън като шпагите за фехтовка. Издадоха плътно, отекващо свистене, което рикошира от планините и разтърси земята под краката им.
– Уроците ти по фехтовка не са били безсмислени – каза Даниел, когато стрелата му се кръстоса с тази на Майлс във въздуха. – Целта му е била да те подготви за момент като този.
– Момент – изсумтя Майлс, когато се хвърли напред, замахвайки със звездната си стрела нагоре, докато тя се плъзна по тази на Даниел във въздуха – като кой?
Ръцете им се изопнаха напрегнато. Звездните стрели образуваха застинало „Х“ във въздуха.