Допреди три седмици Лу Син беше живяла във фермата за отглеждане на просо на семейството си на бреговете на река Хуан. Минавайки през речната долина с лъскавата си каляска един следобед, императорът беше зърнал Лу Син, която се грижеше за посевите. Беше решил, че е влюбен в нея. На другия ден пред вратата й бяха пристигнали двама войници. Тя беше принудена да остави семейството и дома си. Беше принудена да остави Де – красивия млад рибар от съседното село.
Преди императорът да я повика, Де беше показал на Лу Син как да лови риба с неговата двойка опитомени корморани, като завърза хлабави парчета въже около шиите им, така че да могат да хванат в уста няколко риби, но да не ги поглъщат. Докато гледаше как Де внимателно измъква рибите от дълбините на клюновете на чудатите птици, Лу Син се беше влюбила в него. Още на другата сутрин се беше наложило да се сбогува с него. Завинаги.
Или така си бе мислила.
Деветнайсет залеза бяха изминали, откакто Лу Син беше видяла Де, седем залеза, откакто беше получила от дома си свитък с лоши новини: Де и още няколко момчета от съседните ферми бяха избягали, за да се присъединят към бунтовническата армия, и той едва беше заминал, когато армията на императора бе претършувала селото, търсейки дезертьорите.
Сега, когато императорът беше мъртъв, хората на Шан нямаше да имат никаква милост към Лу Син и тя нямаше никога да намери Де, никога нямаше да се събере отново с Даниел.
Освен ако съветниците на императора не откриеха, че техният владетел е мъртъв.
Гардеробът беше задръстен с пъстри, екзотични облекла, но погледът й беше привлечен от един предмет: голям извит шлем. Беше тежък, изработен главно от плътни кожени ремъци, съшити с плътни шевове. Отпред имаше гладка бронзова плочка с изящен огнедишащ дракон, гравиран в метала. Драконът беше зодиакалното животно на рождената година на императора.
Бил се понесе плавно към нея.
– Какво правиш с шлема на императора?
Лус нахлузи шлема върху главата си, като пъхна вътре черната си коса. После отвори другото крило на гардероба, развълнувана и нервна заради онова, което беше открила.
– Същото, което правя и с доспехите на императора – каза тя, като събра тежък куп предмети в ръцете си. Нахлузи чифт широки кожени панталони, плътна кожена туника, чифт ръкавици от метални брънки, кожени чехли, които безспорно бяха прекалено големи, но с които трябваше да се справи, и бронзов нагръдник, направен от застъпващи се метални плочки. Върху предницата на туниката беше избродиран същият черен, огнедишащ дракон като онзи върху шлема. Трудно беше за вярване, че някой би могъл да воюва под тежестта на тези дрехи, но Лу Син знаеше, че императорът всъщност не се сражава – той води битки само от мястото си в бойната си колесница.
– Сега не е моментът да си играеш на маскарад! – Бил я сръчка с нокът. – Не можеш да излезеш в този вид.
– Защо не? Става ми. Почти. – Тя подви горния край на панталоните, за да затегне колана.
Близо до шадравана откри грубо изработено огледало от излъскан калай в бамбукова рамка. В отражението, лицето на Лу Син беше скрито от плътната бронзова плочка на шлема. Тялото й изглеждаше едро и силно под кожените доспехи.
Лус понечи да излезе от дрешника и да се върне в спалнята.
– Чакай! – извика Бил. – Какво смяташ да кажеш за императора?
Лус се обърна към Бил и повдигна тежкия кожен шлем, за да може той да види очите й.
– Сега аз съм императорът.
Бил примигна и поне веднъж не направи опит да възрази.
Светкавичен прилив на сила нахлу в тялото на Лус. Осъзна, че да се предреши като предводителя на армията беше точно онова, което би направила Лу Син. Разбира се, като обикновен войник Де щеше да бъде на предните линии в тази битка. И тя щеше да го намери.
Някой отново заблъска по вратата:
– Император Шан, армията на Джоу настъпва. Трябва да поискаме присъствието ви!
– Мисля, че някой говори на вас, император Шан. – Тонът на Бил се беше променил. Беше плътен и дрезгав и отекваше из стаята така мощно, че Лус трепна, но не се обърна да го погледне. Отключи тежкото бронзово резе и отвори солидната бамбукова врата.
Трима мъже в ярки червено–жълти военни одежди я поздравиха нервно. Лус на мига разпозна тримата най–близки съветници на императора: Ху, с дребните зъби и присвитите, пожълтели очи. Куи, най–високият, с широки плещи и раздалечени очи. Хуанг, най–младият и най–любезният в съвета.