Кони Мейсън
Страст и омраза
ПРОЛОГ
На борда на „Дикси Бел“, 1859 г.
Той влезе в задимената зала точно когато удари полунощ. Широките му рамене веднага привлякоха вниманието й. След това тя се спря на очите — невероятни, стряскащо зелени, обрамчени с дълги тъмни мигли, черни като косата му. Под извънредно фината материя на прекрасно ушития му костюм се отгатваше едно тяло, надарено с почти лъвска сила. Той се движеше из препълнения игрален салон с върховната самоувереност на мъж, който знае какво иска.
Когато стигна близо до нея, очите им се срещнаха. Гъст тютюнев дим обгръщаше играчите, насядали около масата за покер, и се виеше около главата й като ореол. Инстинктът я предупреждаваше, че този мъж не е ангел — изглеждаше й по-скоро като дявол.
— Аз съм Ник Дръмънд. Може ли да се присъединя към играта?
Първата й мисъл беше: „Проклет янки!“ Слуховете за приближаващата война я настройваха враждебно към всички северняци. Резкият му акцент накара зъбите й да изскриптят.
Четиримата мъже, ангажирани в играта на покер с красивата комарджийка, сближиха столовете си, за да направят място на новодошлия. Ник грабна първия попаднал му стол, намести го и седна. Четиримата играчи изгрухтяха имената си. Ник кимна към всекиго поотделно и вдигна въпросително вежда, когато очите му се спряха на ослепителната красавица, която го беше привлякла към масата за покер, както пламъкът привлича пеперудата. Вече му беше известно, че името й е Еме Фортюн. Беше чувал за нея още преди да се качи на борда на „Дикси Бел“ в Ню Орлийнс. Еме Фортюн. Явно това не беше истинското й име, но беше дяволски красива, така че какво значение можеше да има?
Беше облечена в яркочервено, съвсем уместно, помисли Ник, предвид пищната й външност. Медноцветните й очи и златистата коса представляваха прекрасна рамка за сметановия тен на лицето, подчертано от дълбокото деколте на роклята. Макар Ник да прецени, че е доста предизвикателно, той беше виждал и по-дръзко изрязани рокли, носени от почтени дами на светски събирания. Тя изглеждаше хладнокръвна и съсредоточена, самоуверена, сякаш знаеше точно какво иска и как да го получи. Никога през живота си не беше виждал по-наперена картоиграчка.
Той има трапчинка! Точно в средата на силната, квадратна брадичка. Еме се намръщи. Откъде й беше дошла тази мисъл?
— Името ми е…
— Еме Фортюн — усмихна се Ник. — Чувал съм за вас, госпожице Фортюн.
Гласът й беше хладен и култивиран, с почти незабележим акцент, французойка? Ник беше заинтригуван. Тайнствената комарджийка породи гореща вълна в кръвта му, каквато не беше усещал много отдавна.
Желаеше я.
Еме отправи дързък поглед към Ник Дръмънд. За първи път, откакто беше започнала да играе комар, за да постигне поврат в доста мрачната си съдба, тя почувства как една предупредителна тръпка пролази по гърба й.
Ник отвърна на втренчения й поглед, наслаждавайки се на чувственото пътешествие на очите си по красивото лице и изкусителните извивки на Еме Фортюн. Комарджийките не бяха чак толкова често срещано явление, макар че беше чувал за няколко такива, но тази жена беше уникална поради факта, че беше млада — може би на не повече от двадесет години, — свежа и чаровно красива по един невинен начин, който противоречеше на неженствената й професия. Ник беше пленен от гъстите кичури дълга руса коса, изкусно подредени около безупречното й лице — огромни очи с топъл светлокафяв цвят, обградени от дълги мигли, пълни червени устни, които молеха за целувка. Стройно, изкушаващо, привлекателно сложено, тялото й също беше съвършено.
Ник наблюдаваше Еме, докато тя вземаше картите и започваше играта си. Доволен, че тя не мами, той се успокои и прикова поглед в картите. Макар че не беше новак в покера, Ник все пак не беше професионален играч, за какъвто го сметна Еме. Когато бе отишъл в Ню Орлийнс на гости у приятели, бе чул за Еме Фортюн и любопитството го накара да си запази каюта на „Дикси Бел“ до Начез по обратния път към Чикаго. Ник винаги бе харесвал покера и се радваше на невероятен късмет, макар да нямаше особено много време, което да посвети на играта. Но знаеше достатъчно много, за да забележи кой мами, и беше убеден, че Еме Фортюн не си служи с нечестни номера.
Еме се съсредоточи върху картите, внимателно избягвайки погледа на Ник Дръмънд. Той имаше дяволски очи — прозрачни, зелени и омайващи. Докато успееше да устоява на примамката на тези негови очи, тя усещаше, че непременно ще печели. Беше научила покера още докато седеше на коленете на баща си, и беше усъвършенствала уменията си в месеците, последвали трагичната му смърт. Макар че много обичаше баща си, той не беше нищо повече от отявлен комарджия и женкар и я беше оставил затънала в дългове.