Той отвори една врата на горния етаж и се отмести, за да пусне Еме пред себе си. Загледа я внимателно, напрегнато.
— Стори ми се, че тази стая ще ти хареса. Голяма е и гледа към двора.
— Прекрасна е — каза Еме, без да обръща внимание на огромното легло и удобните мебели. Имаше очи само за Ник. Страхуваше се, че той вече не я иска. — Но…
— Какво „но“? — запита Ник с надежда.
— Не… не мисля, че мога да спя след всичко, което се случи днес.
— Искаш ли да ти разтрия гърба?
Еме смутено прехапа устни. Би искала той да направи нещо повече от разтриването на гърба й, но се страхуваше, че ако каже такова нещо, ще означава да признае, че обича един янки и е готова да приеме неговите условия за брака им. Нима Ник не бе казал, че няма да я докосне, освен ако тя не го помоли?
— Не мисля…
— Легни, скъпа — каза той.
Гласът му беше нисък, чувствен, гальовен. Когато тя го загледа изумена, той я хвана за ръката и я поведе към леглото. Сложи лампата на масичката и я положи на меката кувертюра. После я обърна по корем и започна да масажира гърба й.
— Наистина няма нужда, Ник — протестира Еме.
— Отпусни се, скъпа, ще заспиш по-лесно.
Той продължи леко да я гали и притиска, движенията му плавно слизаха от раменете към седалището и бедрата.
Наистина усещането беше великолепно и Еме въздъхна блажено, реагирайки на успокоителния му допир. Дощя й се между тях да не беше имало никакви дрехи. Точно когато започна да задрямва, изведнъж усети ръцете му да се плъзват под роклята й и да се придвижват към вътрешната повърхност на бедрата й. Беше прекрасно и тя въздъхна доволно. Ръцете му тръгнаха нагоре, още по-нагоре, спирайки точно до мястото между краката й, което копнееше за неговото докосване.
— Нека ти помогна с дрехите — предложи той, отвързвайки връзките на гърба на роклята й.
След минута я съблече докрай. Когато наведе глава и притисна устни към меките извивки на седалището й, тя изстена. Той плъзна езика си нагоре по гръбнака и тя едва не излетя от леглото.
— Ник! Какво правиш?
— Още не си се отпуснала напълно.
И внезапно я обърна по гръб. Ръцете му започнаха да галят гърдите й, слизайки надолу за да стигнат сатенено гладката плът на корема и бедрата, и после отново се изкачиха към гърдите. Зърната й се втвърдиха, превърнаха се в малки стегнати розови пъпки, докато той ги обсипваше с нежни ласки, търкайки ги леко между палеца и показалеца си.
— Добре ли е така?
Еме не можеше да издаде и звук.
— Искаш ли да продължа?
Тя поклати глава — „не“.
— Сигурна ли си?
Тя кимна енергично.
Изведнъж ръцете му потърсиха нежната цепнатина между бедрата й, посрещайки сълзящата влага, която дразнещият му масаж беше предизвикал. Многозначителна усмивка се появи в ъгълчетата на устата му. Без да прекъсва изтънчения съблазняващ масаж, той пъхна един пръст в нея. Еме подскочи и извика.
— Сигурна ли си, че искаш да спра?
Еме преглътна конвулсивно.
Той дръпна пръста си бавно, мъчително бавно и зачака тя да каже какво иска. Беше се заклел да не се люби с нея, ако тя не го поиска.
Еме изпъшка:
— Не, не спирай! Моля те, не спирай!
— Какво искаш, скъпа?
Пръстът му се върна в горещата й, влажна ножница, започна отново да навлиза и да се отдръпва, дълбоко, още по-дълбоко…
— О, господи, искам…
— Кажи ми, Еме. Ако не ми кажеш какво искаш, ще те оставя и ще спя в друга стая. Може би тогава ще разбереш какво е да искаш ужасно много някого, когото не можеш да имаш.
— Люби ме, Ник. Моля те.
— На драго сърце, скъпа. Заслужаваш истинска брачна нощ. Но преди това искам да те чуя да ми кажеш, че ме обичаш.
Хлипайки отчаяно, Еме извика:
— Обичам те, Ник Дръмънд. Господ да ми е на помощ, обичам те.
19
— Сякаш половин живот съм чакал да те чуя да казваш това — изстена Ник, когато тежестта на тялото му се премести върху нея.
Беше напълно възбуден, напрегнат и натежал от желание. Беше се въздържал толкова дълго, че искаше да влиза и излиза от нея отново и отново, докато стигне до блажената кулминация.
Но не го направи. Отдавна се беше научил да се въздържа. Затова я затисна под себе си, притисна се плътно към нея, за да я накара да почувства възбудата му и колко отчаяно я иска.
— О, господи, Ник, побързай.
— Имаме цяла нощ, скъпа. И всички нощи пред нас. — В тона му се долови изненадваща уязвимост, когато добави: — Този път се предавам завинаги.
Еме не започна да спори, твърде заета да го докосва и да го прегръща. Чувстваше топлия му дъх, усещаше напрежението в него. Мускулите му се свиваха под допира на пръстите й и тя разбра колко много й е липсвал. Колко е имала нужда от него.