— Защото никога не си се интересувала да ме поразпиташ.
Внимателният му укор я накара да осъзнае колко егоистично пренебрежение проявява към неговото семейство.
— Разкажи ми за тях.
Ник седна с доволно изражение до нея.
— Мама се казва Елизабет. Татко почина преди десет години и остави фабриката за оръжие на мене и сестра ми.
— Фабрика за оръжие?
— Това притеснява ли те?
— Малко — призна тя. — Един от куршумите от твоята фабрика може да е убил Бо. Продължи, моля те.
— Няма какво друго да ти кажа — сви рамене Ник. — Съпругът на сестра ми сега я управлява, справя се много добре. Реших да му продам моя дял и да инвестирам в нещо друго. Никога не ме е съблазнявало седенето зад някакво бюро.
— Не седеше зад бюро, когато се запознахме на борда на „Дикси Бел“ — каза Еме с лека обвинителна нотка. — Мислех, че си професионален комарджия.
Ник й се усмихна съкрушително.
— Пътувах по работа и в един момент реших да го съчетая с малко развлечение. Честно казано, качих се на „Дикси Бел“, защото ме заинтригува слухът за една комарджийка. Бях чувал за тебе дълго преди да те видя. Трябваше лично да се уверя дали си толкова красива, колкото казваха. Никога не съм мислил, че ще се влюбя в тебе.
— Наистина ли, Ник? Наистина ли се влюби в мене?
— Как можеш да се съмняваш? Казах ти, че те издирвах месеци след това.
— Знам какво си ми казвал, но…
— Но не ми вярваш?
— Възможно е — би отбой тя. — Но продължавай, разкажи ми за майка си.
— Какво друго да ти кажа… Ще я харесаш. Тя много иска да се запознае с Бранд.
Елизабет Дръмънд беше точно такава, каквато я описа Ник — дребна, енергична жена, която, изглежда, непрекъснато беше в движение. Носеше побеляващата си коса в небрежно хванат кок, увиснал малко накриво на тила й. По лицето й още се виждаха следи от някогашната й красота. Еме веднага я хареса. Когато Елизабет Дръмънд видя Бранд за първи път, тя се изненада, но веднага се окопити и го помоли да я нарича „бабо“, макар че още не знаеше, че наистина му е баба. Бранд остана много доволен.
Дори Савана беше покорена от грацията и чара на дребничката жена. Присъствието й като че ли отнемаше малко от напрежението в експлозивната връзка между Ник и Еме. Ник вече беше казал на майка си, че Еме е южнячка, така че тя внимаваше да не говори за войната и за ужасните неща, които все още се случваха с потиснатото и гладуващо население на Юга.
Когато Елизабет предложи да излязат навън в един слънчев мартенски ден, Еме се съгласи веднага. Решиха да се поразходят, защото времето беше меко. Елизабет като че ли обмисляше нещо и Еме изчакваше да види какво я притеснява. Не чака дълго.
— Нямаш представа колко съм щастлива, че Ник създаде семейство и така много обича съпругата си.
Еме се изчерви, усещайки прилив на вина заради трудностите, които беше причинила на Ник.
— Ти си точно това, от което имаше нужда Ник. И това твое прекрасно момченце. Когато го видях за първи път… няма значение, но той много прилича на Ник, когато беше дете. На колко години е Бранд?
— Почти на шест.
— Шест години. Господи, такова голямо момче за възрастта си. Баща му висок ли беше?
Разбра, че Ник не е казал на майка си, че е баща на Бранд, и тя мисли, че детето е син на Борегар Тревър.
Тя мълча толкова дълго, че Елизабет побърза да каже:
— Не трябва да говориш за покойния си съпруг, ако е твърде болезнено за тебе, скъпа. Не искам да проявявам празно любопитство. Просто исках да знаеш, че ми е много приятно, че се запознах с тебе и с Бранд. Винаги съм знаела, че един ден Ник ще намери жена, която да обича толкова много, колкото… О, господи, пак се разприказвах.
— Няма нищо, Елизабет, наистина. Какво щеше да кажеш? Сигурна съм, че преди мене в живота на Ник е имало много жени.
— Сигурна ли си, че нямаш нищо против?
— Разбира се.
— Добре тогава. Говорех за един период от живота на Ник, когато мислеше, че е влюбен в една жена, която почти не познаваше. Всъщност, беше я видял само веднъж, но сигурно му е направила силно впечатление. Не можа да я забрави.
Еме слушаше като замаяна.
— И какво стана?
— Беше южнячка, като тебе. Забравих как се казва, името беше дълго. Само това знам за нея, освен че беше от Ню Орлийнс. Нямам представа как са се запознали, но когато Ник се върна от едно делово пътуване, говореше само за нея. Върна се пак на юг, започна да я издирва, но тя сякаш се беше скрила вдън земя. Накрая го убедих, че тя просто не иска да бъде намерена. Известно време беше много унил, после започна войната и той вложи цялата си енергия в борбата за своите идеали. Сега, когато откри тебе, сигурна съм, че в паметта му няма място за спомени от миналото.