— О, Ник, помисли за всичките тези години, които сме пропилели — въздъхна Еме.
— Относно бебето, скъпа, ще останем ли във Вашингтон за раждането или да отидем в Чикаго, където майка ми може да се грижи за тебе и Бранд?
— Искам да си отида у дома, Ник. Искам бебето ни да се роди на Юг. Невъзможно ли е?
— Все същата малка конфедератка, нали? Ако изобщо е възможно, ще удовлетворя желанието ти. Но не разчитай на това.
Лежаха известно време в мълчание, погълнати от собствените си мисли. Изведнъж Ник се обърна към нея, прегърна я и я целуна.
— Нали сега може да се любим? Мислех, че мога да лежа до тебе и да не се любим, но не се съобразих с тази неутолима жажда, която се разпалва всеки път, щом те докосна.
— Бих предпочела да не ме любиш.
— Какво!
Остро разочарование прониза думата, изречена през зъби, но Ник не можеше да насилва Еме, ако тя наистина усещаше, че не е способна или не иска да се люби с него.
— Нека вместо това аз да те любя.
— О, господи!
Тя започна да го целува навсякъде, прокарваше език по цялата повърхност на гърдите му, вкусваше и хапеше плътта му с дразнещи малки захапвания. Когато се отпусна върху него, Ник се опита да я повдигне, за да може да влезе в нея, но тя не му позволи. Вместо това, притиснала слабините си до неговите, Еме потърка чувствителните си гърди в неговите, докато зърната й щръкнаха болезнено и между краката й пламна огън. Но тя още се противеше на опитите му да я обърне по гръб и да влезе в нея.
— Още — прошепна му тихо.
Ник изстена, но се закле, че после ще й го върне заради мъченията, на които го подлагаше сега. Накрая, когато устата й стана още по-дръзка, изтезавайки го с влажни целувки на места, които го подлудяваха от нетърпение, той я обърна по гръб и в следващия миг се зарови в нея.
— Мъчителка такава — изстена срещу ухото й, навлизайки още по-дълбоко във влажната й, туптяща топлина.
Тя се засмя, когато той започна тласъците си. Но скоро смехът й премина в леки стонове и несвързани викове, докато той я водеше към ръба на екстаза и се извиси заедно с нея.
През април Еме изживя тежко вестта, че генерал Лий се е предал на генерал Грант в сградата на съда в Апоматокс. Това се очакваше, но беше болезнено. Ник се опита да я утеши, като й разказа за великодушното предложение към победената армия.
— Условията на споразумението предвиждат конфедералните офицери и войници да си отидат у дома, без армията на Съединените щати да им пречи, стига да спазват законите, действащи в местата, където пребивават.
Докато обясняваше това на Еме и Савана, той се разхождаше напред-назад в гостната. Бранд седеше тихо до Еме и слушаше внимателно.
— Това означава ли че никой от южняшката армия няма да бъде съден за предателство? — запита Еме.
— Точно така — отвърна Ник. — Има и друго. По молба на Лий Грант разреши всеки, който иска кон, да го получи — важи и за редниците, и за офицерите. Конете ще трябват, за да се прибере реколтата и семействата им да преживеят следващата зима.
— Това е великодушно — призна Еме донякъде неохотно.
— Всички сме американци, скъпа — напомни й той.
— Можем ли да си отидем у дома, във „Високите дъбове“? — запита тревожно Бранд.
Досега беше седял толкова тихо, че го бяха забравили.
— Не ти ли харесва тук, във Вашингтон, синко? — запита Ник, без да съзнава, че детето е следило внимателно разговора им.
— Хубаво е, но аз предпочитам „Високите дъбове“.
Детето притихна и се замисли.
— Какво има, Бранд? — запита Еме.
— Ако Северът е спечели войната, моят татко още ли е герой?
Ник сви вежди. Еме изпъшка.
— О, господи! — обади се Савана.
— Мисля, че е време да му кажем — изрече Ник, поглеждайки многозначително към Еме.
— Ще ида да приготвя вечерята — каза Савана, стана от стола и побърза да излезе от стаята.
— Какво да ми кажете? — запита Бранд.
Еме погледна безпомощно към Ник.
— Борегар Тревър беше наистина храбър човек, но той не е твоят баща, Бранд. Ние с майка ти чакахме подходящия момент, за да ти го кажем.
Бранд се смути.
— Ако той не е моят татко, кой е?
— Аз съм ти баща, сине.
— Знам. Ти си ми баща, откакто се оженихте с мама, но кой е истинският ми баща?
— Точно това се опитвам да ти кажа, сине. Ние с майка ти се запознахме много отдавна, когато ти още не беше роден.
— Но не сте били женени — изрече невинно детето.
— Понякога майките и татковците не са женени, когато се родят децата им. Но аз винаги съм обичал тебе и майка ти. Просто ми отне много време, докато ви открия.