— Никой не е казвал, че войната е нещо справедливо.
Изведнъж отнякъде се разнесе силен плач и Еме погледна към къщата.
— Сигурно е Джейми. Нетърпелив като баща си. Тичай вътре, Бранд, и кажи на Савана, че веднага идвам да нахраня тоя малък разбойник.
Двамата с Ник загледаха с умиление как Бранд хуква да изпълни поръчението.
— Не мога да си спомня някога да съм бил толкова щастлив — каза Ник с доволна въздишка. — Макар че доста ме уплаши, като раждаше. Не мисля, че някога пак ще искам да се подложа на това.
Еме се накани да отговори, когато друг силен плач процепи въздуха. Ник извърна очи нагоре, сякаш се предаваше.
— По-добре да побързам, иначе покривът може да падне — каза Еме.
Преди да стигне до къщата, на прага се появи Савана, държейки във всяка ръка по един пищящ вързоп.
— Няма да чакат дълго за обяда си — каза тя, крепейки разплаканите бебета на широкия си ханш.
— Нахрани първо Джейми, мамо — извика Бранд, опитвайки се да надвика бебетата. — Той плаче по-силно.
Вече беше трудно да се определи кое от децата вдига по-голям шум. Ник тръгна към Савана, взе едното бебе и го залюля несръчно в силните си ръце. Детето веднага млъкна.
— Поне дъщеря ми ме оценява — каза той. Лицето му светеше от възхищение пред близначетата му. — Виж как спря да плаче Джейми, като я взех.
— И аз те оценявам, татко — побърза да каже Бранд.
— Аз също те оценявам, синко. И майка ти, задето ми даде тези великолепни деца. Близнаци. Не мога да повярвам, че имам още две бебета наведнъж.
— Бях толкова едра, че трябваше да заподозра такова нещо — каза Еме, вземайки Джейми от ръцете на Савана, за да го отнесе вътре.
Бранд отиде в кухнята със Савана, докато Ник и Еме изкачваха стълбите към втория етаж, всеки понесъл по едно ревящо бебе.
Еме се настани на люлеещия се стол, отвори корсажа и поднесе едната си гърда на нетърпеливия си син. Той веднага се впи в набъбналото зърно и засука лакомо млякото, което потече с готовност в устата му.
— Лакомо дяволче, нали? — забеляза Ник, наблюдавайки как синът му суче.
— Идва му отвътре — отвърна Еме с широка усмивка. Спомни си как в миналото беше наричала Ник дявол, и то съвсем сериозно.
— Ще трябва да се научат да делят с мене — продължи той. Зелените му очи блеснаха. — Освен това, в тази къща има само един дявол и нямам намерение да деля титлата.
— Стига да си моят дявол, Ник, можеш спокойно да я задържиш.
— Благодаря ти, скъпа, за цялото щастие, което внесе в живота ми. Сега побързай и нахрани тези двамата, защото баща им няма търпение да заеме тяхното място. И ако напоследък не съм ти го казвал — обичам те, Еме Дръмънд!