— Капитан Дръмънд е янки, Бранд. Струва ми се, че има добри янки, макар досега да не съм срещала такива.
— Капитан Дръмънд от добрите ли е? Изглежда толкова мил.
— Това трябва да прецениш сам. Лично аз не го харесвам.
— Тогава и аз ще се опитам да не го харесвам — каза Бранд. — Но нали няма да се сърдиш, ако понякога говоря с него?
— Не, скъпи, няма да се сърдя, но бих предпочела да стоиш настрана от него. Той е много зает с войната, за да се занимава с тебе.
— Как ще разбера дали е добър или лош, ако не говоря с него?
Еме стисна зъби ядосано.
— Той е янки, нали така? Стига, Бранд, свят ми се зави от твоите въпроси. Скачай в леглото, сине. Ще дойда да те видя, преди да си легна.
— Да, мамо.
И макар че се подчини, Бранд беше далеч от удовлетворението. Майка му днес говореше странни неща. Отговорите й, обикновено толкова откровени и честни, сега бяха кратки и объркващи. Той знаеше, че тя е смутена, че не иска янките в къщата, но не можеше да се отрече, че капитанът беше осигурил храна за тях тази вечер — и то такава, каквато не бяха виждали от години. За първи път, откакто се помнеше, щеше да си легне с пълен стомах.
Еме не бързаше да се върне долу за срещата с Ник. Определеният час отдавна беше минал и една тънка усмивка се появи на устните й, докато мислеше как Ник се разхожда из малкия кабинет, чакайки я да се появи. Можеше да е врагът, но тя далеч не беше покорена от него. Той сигурно изпитваше удовлетворение от начина, по който тя му беше реагирала преди толкова години, но в сърцето си Еме знаеше, че просто изплаща дълг на честта. Страстната й реакция не беше нещо, което да очаква или да разчита. Тя не отдаваше голямо значение на акта, освен като средство да изплати дълга си. Ник Дръмънд беше опитен мъж, вещ в изкуството на любовта, а тя беше твърде неопитна, за да му устои.
Изправяйки тесните си рамене, Еме си пое дълбоко дъх, за да се успокои, и леко почука на вратата на кабинета. Стаята стоеше неизползвана още откакто Бо замина през 1861, и сега тя много се дразнеше, че един янки я е завзел. Без да чака отговор, отвори вратата и влезе вътре. В стаята светеше само една лампа и сенките, създавани от нея танцуваха по широкия гръб на Ник. Той гледаше през прозореца, взрян в тъмнината, сключил ръце на гърба си, застанал широко разкрачен. Тя нетърпеливо пристъпи от крак на крак и два пъти се изкашля, преди той да се обърне и да я забележи.
— Не бързаш.
Непроницаемите му очи блестяха в изумруденозелено под светлината на лампата. Мрачното му лице не й позволяваше да разбере за какво мисли.
Боже господи, защо трябваше да е толкова красив?
— Синът ми имаше нужда от мене. Какво толкова важно има, че да не може да почака до утре?
— Утре имам да изпълнявам разни задължения и да определям задачи на цяло отделение войници.
Тя изглежда толкова млада, помисли Ник, и толкова крехка. Дали бракът й е бил щастлив, запита се той. Дали съпругът й е открил тайната, която отключваше страстта в това възхитително тяло? Искаше му се да мисли, че е бил единственият мъж, вкусил от пълния размах на великолепния огън, който се таеше у нея, но разбра колко неправдоподобно е това. Вероятно беше имала много любовници преди и след срещата си с него.
— Това няма да отнеме много време, госпожо Тревър… Еме — каза Ник. Беше по-уморен, отколкото би му се искало да признае, и умората си личеше в дългите линии, спускащи се от ъглите на устата му. Войната беше истински ад, искаше му се да е свършила и цялата тази безсмислена кланица да приключи веднъж завинаги. — Моля те, седни.
— Ще остана права.
Еме се чувстваше по-удобно така — оставайки изправена, го възприемаше като не толкова плашещ. Ник кимна.
— Много добре. Първо, имам някои прости въпроси. По вида на сина ти съдя, че си се омъжила почти непосредствено след срещата ни. На колко години е Бранд?
Ник знаеше, че въпросът е несъществен, но някакъв дявол в него го подтикна към това. В мига, когато видя детето, в ума му се оформи някакво чудовищно предположение, но му трябваше повече информация, преди да го отхвърли. Знаеше колко малко вероятно е единствената им съвместна нощ да е дала живот на дете, но нещо в момчето засегна някаква чувствителна струна в душата му.