Еме замръзна. Нима Ник подозира нещо?
— Какво общо има Бранд? Не го намесвай.
— Разсмиваш ме, Еме, винаги съм си бил любопитен. В края на краищата, нали сме стари познати.
— Познати, но не и приятели. Ако искаш да знаеш, срещнах Бо малко след…. след нашето запознанство. Той ме омагьоса и се оженихме след няколко седмици. Бранд се роди девет месеца след сватбата ни. Точно на четири години е. Едричък е за възрастта си, но Бо беше висок мъж. Доволен ли си?
— Съпругът ти тъмна коса ли имаше?
Боже господи, този човек нямаше ли никога да бъде доволен?
— Да, тъмна коса имаше.
Раменете на Ник хлътнаха разочаровано. Нямаше представа какво би искал да чуе и се чудеше дали Еме му казва истината.
— Приемам думата ти — изрече той. — Докато аз и хората ми сме тук, очаквам да не излизате извън границите на къщата и двора. Никой от домакинството няма да може да ходи до града. От време на време ще идват пратеници с жизненоважни сведения и трябва да съм сигурен, че условията тук са абсолютно секретни.
— Жизненоважни за кого? — запита високомерно Еме. — Да не ме обвиняваш, че съм шпионка?
— Никого не обвинявам. Просто отправям предупреждение. Няма да допусна никакво неподчинение.
— А аз няма да допусна да ми се заповядва. Ти превзе къщата ми, превърна приятелката ми в робиня, задаваш ми лични въпроси, които не са твоя работа, а сега ме обвиняваш, че съм шпионка. Не искам да имам нищо общо с тебе или с хората ти. Колкото по-скоро ме оставите на мира, толкова по-добре.
Острите линии по лицето на Ник се смекчиха и една бавна, замислена усмивка озари красивите му черти.
— Няма защо да бъдем врагове, Еме.
Враждебността й беше толкова материална, че Ник почти можеше да я докосне, но между тях имаше нещо повече от омраза. Имаше нещо живо и осезаемо, което танцуваше около тях като остриета на бели светкавици.
Еме затаи дъх, когато Ник приближи към нея — широки рамене, твърдо и стегнато тяло, неоспоримо мъжествено. Нежелан спомен за това тяло, голо и пулсиращо от жива, страстна енергия, накара дъха да излезе на тласъци от дробовете й.
Очите му се плъзнаха по нея.
— Все още си така невероятна. Спомням си…
— Не, недей! Не ми напомняй за тази нощ! Не мога да го понеса.
Бурни чувства разкъсваха душата на Еме. Часовете, прекарани в обятията на Ник, я бяха хвърлили от небесата право в най-страшното проклятие. Само за няколко часа от момиче се беше превърнала в жена.
— Никога не съм искал да ти направя нещо лошо, каквото и да било — каза меко Ник. — Онази нощ изживяхме нещо наистина изключително.
Еме затвори очи и когато ги отвори, Ник стоеше толкова близо, че топлият му дъх галеше бузата й.
— Нека премахна гнева ти. — Ръцете му я привлякоха към него, нежните му пръсти започнаха да галят гърба й, както би направил с наранено дете. — Чудо е, че те намерих отново. И сега те искам толкова силно, както и преди пет години.
— Това, което преживяхме заедно, беше страст — отвърна Еме огорчено. — Нищо друго.
— Може би. Да проверим ли теорията?
Напрежението в гласа му породи тръпка, която я разтърси цялата.
Преди да успее да възрази, горещата му уста плени властно нейната. Еме не успя да се пребори, докато се поддаваше на целувката му, припомняйки си за кратък миг усещанията, които никога не беше изпитвала с Бо. Ник я притисна още по-силно. Треската на страстта бушуваше в него. Той близна нежно устните й и ги раздели с върха на езика си. Навлезе в устата й, обви език около нейния и го привлече дълбоко в устата си. После наведе глава и нежно започна да докосва с език стройната й шия, стигайки чак до браздата между гърдите й.
Когато ръцете му обхванаха стегнатите полукълба на седалището й и я притиснаха до невероятната твърдост на тялото му, Еме потисна една тръпка на неподправена радост. Не беше възможно това да се случва! Тя мразеше Ник Дръмънд толкова силно, за да реагира на страстта му. Краката и се отделиха от пода, когато Ник я вдигна високо, заравяйки лице в сладката пълнота на гърдите й. Вкусът и мирисът й бяха прекрасни, искаше му се да я погълне цялата.
— Искам да те любя, Еме — дъхна той в ухото й. — Искам да си върна онзи момент преди пет години. Знаеш ли, не съм забравил.
Думите му моментално я върнаха на земята. Той я беше забравил в мига, когато беше излязъл от живота й. Огънят, който беше изгорил кръвта й в момента на слабост, беше заменен от студена ярост. Мъже като Ник Дръмънд само вземаха, а нищо не даваха в замяна. Тя искаше той да излезе от живота й, преди да е открил, че Бранд е негов син. Не беше обаче от онзи тип мъже, които лесно можеха да бъдат заблудени.