— Няма да ти позволя да се любиш с мене, дори да беше последният мъж на земята — каза тя мрачно, борейки се да се освободи от прегръдката му.
— Би могла да ме заблудиш. Като съдя от реакцията ти точно в този момент, бих казал, че не си забравила колко прекрасно беше тогава всичко между нас. Аз със сигурност не съм забравил.
— Забравих те в момента, когато ти ме остави на борда на „Дикси Бел“ — излъга Еме.
Червенина плъпна по бузите й, обагряйки бледата, почти прозрачна кожа в нежно розово. Устните й бяха червени и подути от целувките му и Ник помисли, че тя е най-красивата жена, която някога беше виждал. И най-прекрасната лъжкиня.
— Не ти вярвам. Никой не може да таи омраза цели пет години, освен ако не мисли за обекта на омразата си през цялото това време.
— Проклет да си, Ник Дръмънд. Пусни ме! По-скоро бих легнала с всеки от твоите войници, отколкото да ти се отдам.
Ник замръзна. Пусна я рязко, зелените му очи потъмняха от ярост.
— Толкова много ли ме мразиш?
— Да. — Тя почувства погледа му върху себе си и отстъпи назад. — Не си желан тук. Вземай войниците си и остави семейството ми на мира.
Очите й бяха тъмни и буреносни, плъзгайки се с върховно презрение по фигурата му.
— Затова ли сега ми реагираш точно така? Защото не можеше да понасяш да ме гледаш? Или защото дълго време си била без мъж?
Подигравателните му думи бяха изречени с измамно спокойствие, той посегна и я привлече към твърдата стена на гърдите си. Хвана косата, свързана на тила й, и я задържа на място, навеждайки лице към нейното. Целувката му не беше нежна, а дръзка, едно безсрамно нападение над устата й, което я остави трепереща и изплашена. Ръцете му намериха гърдите й и Еме ахна оскърбено, когато той притисна зърната й между палеца и показалеца си, преди да се прилепи плътно до нея. Полата й започна да се вдига инч по инч, докато ръцете му се плъзгаха под нея и милваха сатенената вътрешна повърхност на бедрата й. Влажната й топлина го замая, той се притисна силно до тази интимна част от нейното същество, за която толкова дълго беше копнял. После пръстите му проникнаха под бельото й, докосвайки я интимно, за да изтръгнат въздишка от устните й.
Еме никога не беше изпитвала такава върховна безпомощност. Тялото вече не й принадлежеше, един проклет янки беше откраднал ума и волята й. Но тя знаеше, че ако сега се отдаде на Ник Дръмънд, ще загуби най-важната битка в живота си. Беше достатъчно горда, за да допусне Ник да я съблазни отново. Заради Бранд трябваше да запази омразата си към мъжа, който можеше да разбие живота й.
— Моля те, не прави това.
Тихото й достойнство явно беше поразило Ник, защото той веднага я пусна.
— Простете ми, госпожо Тревър, нямах причина да допусна, че ще отвърнете на чувствата ми. — Очите му я смразиха: две ясноизумрудени късчета. — Оставих въображението си да ме завладее. Заблудих се, мислейки, че ме искаш, също както аз те искам. Отсега нататък поведението ми ще бъде почтително и нищо повече. Можеш да си вървиш.
С очи, все още пълни с неверие, Еме полека заобиколи покрай него и излезе от стаята толкова бързо, колкото можеха да я носят краката й. Още две минути с Ник Дръмънд и той щеше да я превърне в пелтечеща идиотка, която да го моли да се люби с нея. Как можеше да мрази някого толкова силно и в същото време да се възбужда от него? Помисли, че се е отървала от този мъж преди пет години. Ник Дръмънд прекрасно би могъл да е женен и да има цяла къща с деца. Тази мисъл накара съзнанието й да замре за миг. Женен? Поради някаква странна причина това предположение накара сетивата й да се сгърчат в неприятна тръпка.
Тя се въртеше неспокойно в съня си, но виещият зад прозорците вятър не можеше да я изтръгне от живата реалност на сънищата й.
Той затвори вратата зад двама им, отвличайки я в ада, който сам беше създал. Стаята беше осветена от една лампа. Той завъртя ключа в ключалката и й се усмихна. Мека светлина играеше по красивите му черти и тя забеляза силната линия на широките му рамене и мускулестата му фигура. Той я притегли в прегръдките шия целуна. Когато устните му срещнаха нейните, тя получи представа на какво щяха да приличат следващите няколко часа. Той започна да шепне в ухото й, дай говори колко е красива и желана, колко иска да бъде в нея и колко прекрасни мигове ще изживее тя с него. Вплете ръце в косата й и отново я зацелува, държейки здраво лицето й, докато полека докосваше с език извивките на високите й скули, ухото, нежната линия на шията й. Тя потрепери, когато ръцете му намериха връзките на роклята й и ги развързаха, смъквайки корсажа от гърдите й, като същевременно ги освобождаваха от корсета. Устните му докоснаха бледите полукълба и тя една не припадна. Върхът на езика му намери втвърденото до болка зърно…