Не беше уговорена никаква дата за сватбата, защото времената бяха несигурни, но Ник предполагаше, че венчавката ще стане след войната. Никаква голяма любов не беше нахлула в живота му и тъй като се беше отчаял, че някога ще открие Еме Фортюн, се беше съгласил на този брак поради безнадеждни угризения. Ако беше успял преди пет години да я намери… Но това беше друга история и нищо не можеше да промени хода на съдбата.
Мислите на Ник внезапно замряха, когато видя Еме да се насочва право към него. Приближаваше със стиснати зъби, очите й бяха потъмнели от ярост. Той дръпна юздите на коня.
— Мамо, виж ме — извика радостно Бранд, размахвайки ръце във въздуха. — Капитан Дръмънд каза, че мога да яздя Скаут съвсем сам, когато порасна още малко.
— Бихте ли оставили сина ми долу, капитан Дръмънд? — настоя Еме.
Ник се подчини въпреки разочарованието на детето.
— Бягай в къщи, Бранд, Савана е приготвила закуската.
— Вече закусих, мамо. Ядох с капитан Дръмънд.
Еме стисна зъби ядосано.
— Не спори с мене, Бранд, просто върви вътре. Искам да поговоря насаме с капитана.
Момченцето беше разочаровано и озадачено, но все пак се подчини на майка си. Тя рядко му говореше с такъв тон, а когато станеше така, той веднага изпълняваше нарежданията й.
В момента, когато детето повече не можеше да ги чува, Еме се обърна към Ник.
— Как смееш да се опитваш да настройваш сина ми против мене? Искам да стоиш далече от него.
Лицето на Ник стана каменно.
— Той е дете, за бога. Защо ще искам да го настройвам против тебе? Не ти ли е хрумвало, че всъщност харесвам това дете? Никога няма да му направя нещо лошо.
— Не вярвам на янките. А измамните мошеници са ми още по-противни.
Ник изскърца със зъби.
— Не съм те измамил, Еме. Спечелих съвсем почтено. Ти се съгласи да теглиш карта, като знаеше много добре какво ще искам от тебе, ако спечеля.
Еме се изчерви и се огледа наоколо, за да види дали някой ги слуша. С изключение на лейтенант Дил, който ги изгледа с любопитство, като че ли никой не поглеждаше към тях дори и съвсем случайно. Но за всеки случай тя понижи глас.
— Не ми напомняй за лудостта ми. Тази част от живота ми е свършена, веднъж завинаги. Свърши в нощта, когато ти взе… взе всичко от мене. Не ми остана нищо, когато ти приключи с мене.
— Явно, Бо Тревър не е смятал така — изкриви уста Ник в горчива гримаса.
Еме го засегна болезнено със своето абсурдно обвинение и той пожела да й го върне. Но всичко, което постигна, беше нов пристъп на огнения и гняв.
— Да не си посмял да говориш лошо за Бо — изсъска тя. — Той беше ангел в сравнение с тебе.
Ник премига. Нима тя толкова силно обичаше съпруга си?
— Ти дори не ме познаваш.
— Знам всичко, което искам да знам за тебе, и никак не ми харесва. Не си добра компания за сина ми, затова стой настрана от него.
Тя се извърна рязко и се отдалечи.
Не желаейки да се остави да го победи една остроезична малка вещица, Ник се смъкна от седлото и хвана Еме за ръката над китката, извръщайки я рязко към себе си.
— Нека си изясним едно нещо, госпожо Тревър. Ти, твоят син, тази къща и всичко тук е под моите заповеди. Настоятелно предлагам да ми се подчиняваш във всичко и да не правиш нищо, с което да предизвикаш гнева ми. Ако се държиш прилично, няма да ти се случи нищо лошо. Но те предупреждавам честно — ако отидеш прекалено далеч, добрата ми воля ще се изпари. Да не ме мислиш за глупак? Ако не бяхме аз и моите хора, щяхте да измрете от глад. Бъди благодарна, че не заповядах да ми се подчиняваш по… по друг начин. Някои мъже, които познавам, нямаше да бъдат толкова снизходителни.
— Снизходителни! — Очите на Еме блеснаха оскърбено. — Янките не са снизходителни, те са дяволи. Ограбиха земята ни, изнасилиха жените ни, откраднаха рожденото ни право. Какво мога да оставя на Бранд, когато порасне? Разрушена къща, без пари, с които да плаша данъци или да храни семейство? Земя, опустошена от войната, без хора, които да обработват запустелите ниви? Наследство на смърт и разруха? И това далеч не са всички беди, които си причинил лично на мене. Върви си, просто си върви!
Горчивите обвинения на Еме смаяха и озадачиха Ник. Не беше й направил нищо чак толкова ужасно, поне доколкото му беше известно. Нито беше искал от нея нещо, което тя не беше готова да даде на друг мъж, към когото би имала дълг на честта. Може би в миналото беше плащала по подобен начин много такива свои дългове. Това, че през годините беше хранила такава ненавист към него, го смути. Дали не е защото така внезапно я изостави на следващата сутрин?