— Съжалявам, че ви карам да се чувствате така, госпожо Тревър, но имам да върша тук важни работи и това прави присъствието ми наложително. Колкото до сина ви, момчето обича да общува с моите войници и аз няма да попреча на това негово развлечение. То не е имало много забавления и освен това напомня на войниците ми за децата, които са оставили по домовете си. Никой няма да посмее да му навреди.
След като каза всичко, което имаше да казва по този въпрос, той се обърна и се отдалечи, оставяйки Еме да кипи в безсилна ярост. Това, че Ник Дръмънд отново беше влязъл в живота й, я върна към горчиво-сладките спомени, които би предпочела да изличи от паметта си.
3
… Той докосна с език зърното й. Тя потръпна в отговор. Той й каза, че тялото й е създадено за любов. Смъкна роклята надолу по седалището и я остави да се плъзне в краката й. Фустата и бельото й последваха роклята. Тя застана пред него само по обувки и чорапи, придържани от изящни жартиери, и потръпна, докато горещият му поглед се плъзгаше по тялото й. Очите му се спряха с обожание на всяко място… без да пропуснат нито едно. Тя затрепери още по-силно. Той й каза, че няма да я нарани, само иска да я люби. После я вдигна на ръце и я отнесе на леглото.
Взе стъпалото й в ръка и полека смъкна чорапа от крака й, галейки с език меката вътрешна повърхност на бедрото, прасеца и стъпалото. Повтори действието и с другия крак. После се отпусна на пети и свали жакета и ризата си. Гледката на мускулестите му гърди я омагьоса и тя загледа замаяна гъстите, тъмни, къдрави косми, които се губеха под линията на панталоните му. Когато стана, за да ги свали, тя откъсна очи от него. Но дрезгавият му, съблазняващ шепот я накара да го погледне и очите й, вкаменени като вулканично стъкло, се върнаха върху великолепното му тяло. Той спусна панталоните и бельото надолу по бедрата си с едно плавно движение и остана както го беше създал господ — прекрасно мъжествен, арогантен, горд и в пълна ерекция. Очите й се спряха за миг на мястото, където се съединяваха бедрата му, после се отвориха широко, тревожно и невярващо, спирайки се на лицето му. Той беше толкова…
— Еме, добре ли си, миличка?
Савана беше влязла в дневната и завари Еме да се взира някъде в пространството с разфокусирани очи и сковано тяло.
Еме трепна силно. Откакто този мошеник Ник Дръмънд беше влязъл в живота й, тя трудно контролираше мислите си. Макар в миналото да беше мислила понякога за него… как би могла да не мисли, когато имаше спомен от плът и кръв? — но никога чак толкова, че да си спомня всяка подробност от всяка минута, която бяха прекарали заедно. Досега обаче от значение беше само това, какъв непоносим демон е той и колко силна беше омразата й към него.
— Добре съм, Савана.
— Какво правиш тук самичка?
— Мисля… мисля, че тази стая трябва добре да се почисти.
— Защо? — изсумтя старата негърка. — Няма мебели, защо да се чисти? По-голямата част от къщата не става за живеене, само кухнята и някои спални. Освен това — прибави тя хитро, — не можеш да ме излъжеш, миличка. Нещо те тревожи. Откакто янките дойдоха тука, не си същата.
— Въобразяваш си, Савана. Ако не съм същата, откакто янките са дошли във „Високите дъбове“, то е защото не съм забравила, че именно те са виновни за смъртта на Бо.
Тъмните очи на Савана се присвиха подозрително. Нито за минута не се беше оставила Еме да я заблуди.
— Янките са тука от две седмици и досега нищо лошо не са ни направили. Не казвам, че ги харесвам, ама поне храна имаме редовно. Струва ми се, че само един янки те тревожи. Много карез гониш на капитан Дръмънд и не мога да разбера защо.
— Няма какво да разбираш, Савана — настоя Еме. — Престани да придаваш значение на омразата ми към капитан Дръмънд. Той е един арогантен негодник, който нахлу в живота ни, без да държи сметка как се чувстваме. Имението е мое, той няма работа тук.
— Хайде, миличка, защо не дойдеш с мене в кухнята да ми помогнеш да приготвя вечерята. Има няколко тлъсти заека, само чакат да ги одерем и да направим задушено. Даже видях захар и брашно, да направиш на Бранд любимите му сладки.
По-късно, докато Еме разточваше сладките за Бранд, а Савана събираше продуктите за задушеното, в двора влезе един самотен конник. Конят му беше потънал в пяна и когато слезе от седлото, краката му се подгъваха. Изглеждаше така, сякаш беше яздил бързо и продължително. Савана излезе заедно с Еме на двора тъкмо когато един от войниците привлече вниманието на Ник към новопристигналия.
— Чудя се каква ли е тая работа — каза с любопитен тон Савана, когато мъжът пъхна в ръката на Ник една кожена папка.