— Какво правиш тук? Не знаеш ли, че „Високите дъбове“ гъмжат от янки?
— Поне не са ги изгорили като „Розова градина“ и други плантации наоколо — каза той с леко обвиняващ тон.
Еме се изчерви виновно, макар всъщност да нямаше причина да се чувства така.
— Съжалявам. Но ти не отговори на въпроса ми. Какво правиш в неприятелска територия?
— Вчера последвах пратеника чак дотук Оттогава се крия в гората с надежда да поговоря насаме с тебе. Според моите сведения капитан Ник Дръмънд командва сините куртки във „Високите дъбове“. Така ли е?
— Сведенията ти са верни.
Еме се зачуди накъде ли води този разговор.
Гар облиза устни, впери в нея непроницаемия си поглед и запита:
— Направили ли са ти нещо лошо? Каквото и да било?
— Не, не са ме докоснали. Не съм в опасност, стига да спазвам правилата на капитан Дръмънд.
Гар кимна, явно доволен.
— Трябва ми помощта ти, Еме. Много ми е необходимо да узная какво съдържа пакетът, който пратеникът е донесъл вчера, а няма начин да се вмъкна в къщата, без да ме хванат. За Конфедерацията е от огромна важност да науча какви са следващите ходове на врага в тукашните места. Имам причина да вярвам, че в документите пише каква е следващата цел на северняците.
На Еме не й трябваше преводач, за да разбере какво иска Гар от нея.
— Искаш да шпионирам?
— Искам да направиш каквото е необходимо, за да получа тази жизнено важна информация. Ти си красива жена, Еме — намекна той недвусмислено. — За тебе не би трябвало да е проблем да узнаеш това, което искам да разбера.
Еме замълча. Дали той искаше от нея точно това, което тя си мислеше, че иска?
— Докъде точно се очаква да стигна, за да получа тази информация?
Гар я изгледа с циничен поглед, смъквайки от нея всичко освен гордостта й.
— Мисля, че схващаш положението, Еме. Мислиш ли, че Бо би ти се разсърдил, ако знаеше колко отчаяно се нуждае Югът от помощта ти? Не ме интересува как ще стигнеш до информацията, само ти казвам, че без нея войната е почти със сигурност загубена. Била си омъжена, знаеш какви са мъжете и колко лесно можеш да ги омаеш.
Дълбоко в себе си Еме беше убедена, че Конфедерацията е обречена, но понеже беше патриотка като всички останали, не се осмеляваше да изказва на глас мислите си. Може би Гар имаше право. Може би нарежданията, получени от Ник, можеха да помогнат на Юга да спечели важна битка. Но тя нямаше намерение да направи онова, което Гар й предлагаше, с цел да получи тези сведения. Колебанието й трая толкова дълго, че той започна нервно да пристъпва от крак на крак. Понеже се страхуваше да не го хванат, не смееше да се задържа в околностите повече, отколкото беше абсолютно необходимо.
— Е, Еме, ще ни помогнеш ли? Или ще оставиш смъртта на Бо неотмъстена? В твоите възможности е да повлияеш сериозно върху хода на войната.
Еме разбра, че трудно може да откаже след подобни думи.
— Ще се опитам, но не мога да ти обещая нищо — изрече тя нерешително.
Устните на Гар се извиха в бавна усмивка.
— Знаех си, че ще видиш нещата така, както и аз. След като цялата тази отвратителна бъркотия приключи… е, нали знаеш, че винаги си заемала специално място в сърцето ми. Бях най-добрият приятел на Бо и ще се погрижа за тебе, както той би искал да го сторя.
Еме не си правеше никакви илюзии относно двусмисленото му обещание.
— Гар, ще помогна, ако мога, но…
— Да се срещнем тук след една седмица, Еме. В полунощ. Аз ще те чакам. Ако не можеш да ми донесеш съдържанието на папката, поне прочети съобщенията и запомни съдържанието им, както и всичко друго, което дойде за Дръмънд.
— Ще се опитам, Гар, но… — Гласът й секна, когато той внезапно се обърна и изчезна сред олюляващите се горски сенки. — Гар, почакай…
Но беше твърде късно. Сигурно беше държал коня си вързан наблизо, защото тя го чу да шумоли в храсталака. След миг настана абсолютна тишина, когато конят и ездачът му се изгубиха сред дърветата.
Еме никога не се бе чувствала толкова объркана. По принцип беше почтен човек, шпионирането противоречеше на всичко, на което я бяха учили. Но Гар го представи така, сякаш бъдещето на Юга зависеше от информацията в съобщенията, получени от Ник. Дръзко беше намекнал, че тя трябва да направи всичко във и извън границите на приличието, за да получи тази информация. С глава, натежала от ужасяващи представи какво би направил Ник, ако я хванеше да шпионира, Еме бавно тръгна по обратния път към имението. Тъкмо беше излязла на една полянка, когато към нея се насочи един самотен конник, препускащ като самия дявол.
Тя се опита да се върне обратно под закрилата на дърветата, но бесният ездач слезе от коня и се хвърли към нея още преди да беше успяла да намери къде да се скрие.