— Няма нужда да се тревожите, лейтенанте — каза леко навъсено Ник. — Реших да проверя района, преди да се върна в къщата. Човек трябва доста да внимава.
— Прав сте, сър — изрече скептично Дил. — Сега готов ли сте да тръгваме?
— Готов съм, лейтенанте. Само да взема горските плодове, които е набрала госпожа Тревър.
Когато стигна къщата, Еме вече се задъхваше. Не можеше да повярва колко малко беше останало да се подчини на Ник Дръмънд след отвратителния начин, по който се беше държал с нея. Да се интересува от мъж като него — това окончателно би я унищожило. След тази мисъл дойде ужасът от осъзнаването — какво щеше да загуби, ако последва съвета на Гарсън Пиндър. Той всъщност искаше от нея да спи с врага, за да получи сведенията, необходими на Конфедерацията.
Еме хвърли бегъл поглед през рамо и забеляза Ник да излиза от гората. Изглеждаше доста ядосан, но тя инстинктивно разбра, че ако му се отдаде, ще има възможност да получи цялата информация, която беше нужна на Гар. Но да се отдаде на Ник сега, би означавало да загуби гордостта си, честта си… самата си душа. В края на краищата, дилемата се свеждаше само до един въпрос: наистина ли искаше да стане шпионка? Наистина ли искаше да претърси личните вещи на Ник, за да получи информацията, необходима на Гар?
Отговорът беше по-сложен, отколкото си бе въобразявала. Вярно беше, че мрази янките, че се отвращава от онова, което бяха сторили на южняците. Ненавиждаше Ник Дръмънд с всеизгаряща страст. Непоколебимият й патриотизъм изискваше да го направи заради погиващата Конфедерация, но мислите й не стигаха дотам, да се пъхне в леглото на Ник. Ако успееше да се възползва от разума си, тя беше уверена, че ще получи сведенията, без да прибягва до подобни драстични мерки. Чувствайки се по-оптимистично настроена, Еме отиде в кухнята, за да помогне на Савана с вечерята. Стигна там тъкмо когато Ник влизаше през задната врата с кошницата боровинки.
Савана отправи въпросителен поглед към Еме, любопитна да разбере защо капитан Дръмънд носи кошницата вместо нея. Но Еме отказа да отговори на безмълвния въпрос на Савана, насочвайки вниманието си към Бранд, който седеше на пода и играеше с грубо изрязано дървено конче.
— Откъде взе това, Бранд? — запита Еме.
Не можеше да си спомни да е виждала точно тази играчка. В действителност, детето имаше много малко играчки.
— Капитан Дръмънд ми я даде — каза гордо Бранд. — Изглежда точно като Скаут, нали?
На Еме никак не й хареса мисълта, че Ник носи играчки на сина й, докато тя самата не може да му даде такива хубави неща.
— Надявам се, че всичко е наред, госпожо Тревър — изрече хладно Ник. — Може би трябваше най-напред да ви попитам, но това е толкова малък подарък. Издялах го в свободното си време, когато забелязах, че детето има малко играчки.
За миг Бранд като че ли се смути.
— Всичко е наред, нали, мамо?
На Еме не й даде сърце да откаже на детето си едно толкова дребно удоволствие, дори да идваше от Ник Дръмънд.
— Всичко е наред, скъпи. — Медноцветните й очи се спряха на Ник. — Но за в бъдеще предлагам капитан Дръмънд да иска позволението ми, преди да носи играчки на сина ми.
— Самонадеяна малка кучка — изръмжа Ник под нос, докато излизаше като фурия от кухнята.
Еме бързо се превръщаше в сериозно неудобство в живота му. Мислеше за нея много по-често, отколкото беше полезно за спокойствието на ума му. Напоследък беше започнал да се съмнява в душевното си здраве.
Защо ще желае тази опърничава малка магьосница — ето това не можеше да си обясни. Тя така и не му беше дала задоволително обяснение защо е таила такава ненавист към него през всичките тези години — и как така е изчезнала безследно, когато той се беше върнал по-късно, за да я търси. Поведението й много го объркваше, струваше му се, че тя нарочно се опитва да защити някого. Той изобщо не беше убеден, че Еме е професионална комарджийка, макар че, господ знае, беше доста добра в хазарта. Имаше толкова много неща, които искаше да узнае за нея, че само като си помислеше за ситуацията, започваше неудържимо да го боли глава.
Тръгна към конюшнята, за да види дали са подковали Скаут, но точно в този момент пристигна още един пратеник. Еме отново загледа през прозореца как пратеникът пъхва една кожена папка в ръката на Ник, преди да поеме към войнишките палатки. Тя си спомни думите на Гар и явното му притеснение. Всички знаеха, че Конфедерацията е притисната до стената, а сега тя имаше възможност да направи така, че положението да се обърне. Изправяйки тесните си рамене, Еме колебливо пое задачата, която й налагаше Гар. Изчака Ник да се върне в къщата и да влезе в стаята си, преди тихо да го последва нагоре по стълбите.