Ник отиде към прозореца, вдигна листа към светлината и мълчаливо започна да чете нареждането от щаба. Генерал Шърман съсредоточаваше всичките си сили срещу армията на Джонстън в Джорджия. Атланта, базата на конфедералния генерал Джонстън, беше кръстопътят на четири важни железопътни линии. Превземането й щеше да накара Конфедерацията на падне на колене. В съобщението беше написана датата, когато Шърман щеше да атакува Атланта, и се очакваше Ник с хората си да вземе участие в тази битка.
След като прочете написаното два пъти, той внимателно сгъна листа и го върна в папката, възнамерявайки да го покаже на лейтенант Дил, преди да го унищожи. На листа имаше написани дати, градове и часове, които трябваше да бъдат запомнени и от двамата, ако станеше така, че някой от тях падне в битка. Той сложи кожената папка в походното сандъче, където държеше малкото си дрехи. После бързо излезе от стаята. Беше чул, че патрулът се връща, и нямаше търпение час по-скоро да чуе рапорта за движението на неприятеля в околностите.
Еме изчака Ник да излезе от къщата, преди да влезе в стаята му. Първото място, където започна да търси, бяха чекмеджетата на бюрото. В тях нямаше нищо, което да събуди подозренията й. Тя насочи вниманието си към повърхността на бюрото, но и там нямаше нищо важно. После забеляза сандъчето, поставено под прозореца, и бързо започна да проверява съдържанието му. За свое нещастие беше прекъсната от Савана, която влезе в стаята, носейки куп чисти чаршафи. Еме се извърна и лицето й се обагри в гъста червенина.
Савана ужасно се смути, че намира Еме в стаята на капитан Дръмънд, и то заета да рови из нещата му.
— Какво правиш тук, дете? На капитана хич няма да му хареса, ако те хване да му бъркаш в работите.
— Н-не… нямах намерение… искам да кажа, не е твоя работа, Савана.
Еме се обърна рязко и излетя от стаята.
4
…голям. Беше толкова голям, че тя се уплаши, че ще я разкъса на две. Сигурно беше издала страха си, защото той й прошепна, че няма да я нарани, обеща й наслади, далеч надхвърлящи всичко изпитано с други любовници, каза й колко обожава начина, по който тя му реагира. Усети как я изгаря бяла светкавица, когато той пое зърното й в устата си. Тя се изви към него, той започна да го смуче.
Горещ възел натежа в долната част на корема й и тя извика. Той пое другата гърда, докато ръката му се плъзгаше надолу между бедрата й. Тя се опита да стисне крака, но той не й позволи. Тя изпусна още един треперещ стон. Голата му плът срещу нейната беше гореща… толкова гореща. Той я възпламеняваше със страстта си, разпалвайки и своята. Пръстите му започнаха да търкат възелчето, скрито между нежните гънки на розовата й плът, докато тя не се овлажни цялата. Пръстът му бавно се пъхна в нея и тя раздвижи хълбоците си в отговор.
Еме се стресна и подскочи в леглото. Цялата беше плувнала в пот, от въртенето нощницата й се беше вдигнала до кръста. Пленена от същия еротичен сън, който не й даваше мира денем и нощем, откакто Ник Дръмънд беше влязъл в живота й, тя отчаяно бухна възглавницата. Защо, запита се в пристъп на ярост. Защо трябваше отново да преживява часовете в леглото му, сякаш всичко това беше станало едва вчера? Защо всяка разтърсваща подробност изскачаше след всичките тези години, за да я преследва? Тялото й още тръпнеше, сякаш ръцете и устата му наистина я бяха завладели.
Преди пет години просто беше платила дълга на честта, опитваше се да се самоубеди Еме. Ник знаеше какво иска от нея още преди онова съдбоносно теглене на картите. Съвършено ясно беше изразил искането си. И тя беше приела това предизвикателство, отлично съзнавайки какво се очаква от нея, ако загуби. Но беше толкова уверена, че ще спечели, така абсолютно уверена, че се смая, когато Ник изтегли по-високата карта. Това, което последва, беше като някакъв сън. После негодникът си беше тръгнал, оставяйки я да се чувства като най-долна курва… беше си отишъл, оставяйки своето дете в корема й.
Сега той беше тук, във „Високите дъбове“, дразнейки я с присъствието си, давайки съвсем ясно да се разбере, че я желае, подлудявайки я с подигравателната си усмивка и с целувките си. А тя беше обещала да го шпионира. Имаше още съвсем малко време, преди да се срещне с Гарсън Пиндър, а още не беше намерила възможност да прочете съобщенията, които идваха за Ник. Савана я наблюдаваше с орлово око, страхувайки се, че може да се забърка в сериозни неприятности с янкито, ако бъде хваната в стаята на Ник да рови в нещата му. Еме не й беше казала нищо за срещата си с Гар, смятайки, че колкото по-малко знае старата прислужница за неговото идване, толкова по-добре ще е и за двете.