Може би днес щеше да има шанс, помисли Еме, обръщайки се по корем. Още беше много рано за ставане, но на нея вече не й се спеше. Трябваше някак да влезе в стаята на Ник, без да я видят, и да намери информацията, необходима на Гар.
Ник се беше събудил рано. Прекалено рано, за да започне деня си, но със сигурност не толкова, че да се плъзне в полусъзнателния свят, където действителността и сънят си даваха среща.
Толкова искаше да бъде в нея, че чак го болеше. Пръстът му се пъхна в нея. Беше гореща… толкова гореща. И мокра. Повече от готова за него. Каза й колко харесва начина, по който му реагира, колко отчаяно иска да се зарови в нея така, както пръстите му го правеха. Колко силно иска да я почувства как се стяга около него, когато достигне апогея си. Искаше тя да забрави другите си любовници, докато е в неговите прегръдки. После се вмъкна в нея, разтегна я, запълни я. Тя замря и изстена, а той не преставаше да навлиза още по-навътре. Тя беше стегната, толкова стегната, че той загуби контрол над сетивата си, така изгарян от страстта, че не искаше нищо друго освен да я гали, докато и двамата стигнат кулминацията си.
Ник изстена, преживявайки отново този изключителен момент, сякаш се случваше сега. Беше поразен от пламъка й, от това, колко невероятно стегната беше ножницата й. Спомни си, че й беше казал, че е стегната като девственица, и се беше засмял на това абсурдно предположение. После беше навлязъл рязко навътре, стигайки до самия край.
И с това си беше спечелил неумиращата омраза на Еме.
Но ако трябваше отново да преживее всичко това, знаеше, че няма да направи нищо по-различно. Единственото, което би искал да промени, беше обстоятелството, че замина и позволи на Борегар Тревър да влезе в живота й. Трябваше да хване друг влак за Чикаго и да остане достатъчно дълго, за да разбере къде може да я намери, когато се върне. Ако беше направил така, Бранд щеше да е негов син. Изведнъж очите му се присвиха замислено. Същото нелепо предположение, което му беше дошло на ум, когато го видя за първи път. Детето наистина ли беше син на Борегар Тревър?
Понеже Ник и Еме се бяха събудили рано, двамата излязоха от стаите си почти едновременно и случайно се срещнаха в горния край на стълбището. Еме само кимна, изчервявайки се от спомена за съня, който я беше събудил още призори. Ник се усмихна с непобедимо очарователната си усмивка. Зелените му очи светеха, като че ли знаеше някаква огромна тайна. На Еме й се дощя да го цапне.
— Добро утро, госпожо Тревър — каза той леко подигравателно. — Надявам се да сте спали добре.
— Чудесно, благодаря — отвърна Еме с леден тон.
За нищо на света нямаше да му каже, че го е сънувала. Започнаха да слизат по стълбите един до друг.
— Доста рано сте станали днес.
— И аз мога да кажа същото за вас — отвърна Еме. — Ще ходите ли днес да патрулирате?
— Всъщност да. Да се надявам ли, че ще ви липсвам?
— Едва ли — изсумтя Еме. — Само се питах дали ще се върнете навреме за вечеря.
Той й отправи пронизителен поглед. Еме се опита да не трепне, когато дяволските му очи сякаш проникнаха до най-съкровените й мисли.
— Може би ще се върна чак по тъмно. Не отлагайте вечерята заради мене. Всъщност с мене тръгва цялото отделение, с изключение на няколко войници, които ще останат тук да пазят.
Той я наблюдаваше как ще реагира и не се разочарова, когато зърна едва доловимия проблясък в очите й. Нямаше представа какво означава, освен че може би тя се радваше, че ще се отърве от него поне за известно време.
— Капитан Дръмънд.
Еме и Ник се обърнаха, когато Бранд заслиза към тях с подскоци по стълбите. Еме премига смутено, когато Ник отвори ръце и Бранд се хвърли към него, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Ник качи момчето на раменете си и заподскача надолу. Свали го чак щом стигнаха трапезарията. Настани го на един стол и с такъв нежен жест разроши косата му, че Еме изтръпна. В следващия миг Савана влезе с чиния яйца от кокошките, които янките бяха намерили отнякъде и бяха донесли във „Високите дъбове“. Сложи ги пред Ник с усмивка.
— Надявам се, че сте гладен, капитане.
— Винаги съм гладен за твоите яденета, Савана — пошегува се Ник.
— И аз — изчурулика Бранд.
И погледна очаквателно към майка си, с надежда и тя да се присъедини към похвалите.
Но Еме беше толкова разсеяна, че почти нищо не чу. В ума й се въртеше само една мисъл — как да отиде в стаята на Ник и да намери сведенията, необходими на Гар. За щастие Ник щеше да отсъства целия ден и това й даваше така желаната възможност. Докато мъжете се хранеха, тя само побутваше храната в чинията си. Влезе лейтенант Дил и разговорът стана делови. Еме се заслуша внимателно, но не чу нищо съществено, докато двамата обсъждаха задачите си за деня.