И сякаш в потвърждение на думите й, стаята се огласи от силен рев. Савана се засмя радостно, докато почистваше устичката и носа на бебето с меката кърпа, която си беше приготвила. Все още засмяна, тя го вдигна, за да го огледа и Еме.
Еме замръзна и се извърна, отказвайки да погледне към крехкото създание, на което беше дала живот.
— Махни го оттук, не искам да го виждам.
— Агънце! — изохка Савана. — Не говори така!
— Говоря сериозно. До края на живота си няма да забравя как е било заченато това дете. Баща му си отиде, без дори да ме погледне за последно.
Савана като че ли се смути.
— То е твоя плът и кръв, скъпа. Кой ще го гледа, ако ти не го искаш? То има нужда от мама.
— Не разбираш ли, Савана? Не го искам. Всеки път, щом го погледна, ще ми напомня за баща си.
Поклащайки глава, като цъкаше с език в явно неодобрение, старата жена остави бебето в малката люлка до леглото, за да се погрижи за господарката си. Със стиснати устни събра изцапаните чаршафи и ги изнесе от стаята. Еме беше почти заспала, когато плачът на детето я събуди. Дълго време се опитваше да не му обръща внимание, но мяукащите звуци не преставаха. Думите на Савана се връщаха упорито в паметта й. То е твоя плът и кръв. Има нужда от мама. Тя се надигна на лакът и хвърли гневен поглед към малкото създание в люлката, очаквайки да види лицето на дявола. Но видя един ангел.
На дребното, сбръчкано личице беше изписана най-милата физиономия, която някога беше виждала. То смучеше усилено юмручето си, размахвайки другото във въздуха. Тъмна тънка косица покриваше съвършената кръгла главичка, очите му бяха широко отворени, взрени в Еме така дръзко и настоятелно, че не можеше да не й напомни кой е баща му.
Ник Дръмънд.
Красивият, арогантен негодник, който беше пожелал тялото й, за да си получи дълга на честта, и беше отнел девствеността й, без дори да разбере, че е била девица, беше проникнал през нейната невинност с един внезапен, рязък удар, който промени живота й завинаги. Той я беше сметнал за курва и я беше взел в пристъп на яростна страст. Тя не беше спечелила нищо, отстъпвайки пред Ник Дръмънд. Само за няколко часа този мъж й беше обрал всичко спечелено, беше й отнел девствеността и беше посял дяволското си семе в нея. А това, което правеше положението още по-непоносимо, беше ужасяващият факт, че тя се беше поддала на страстта.
Той я беше въвел в един свят на разкош, какъвто тя никога не си беше представяла, че съществува. Беше взел нещо, което само съпруг имаше право да вземе, и я беше накарал да се чувства така, сякаш му принадлежи. Изпепеляващата страст му беше попречила да забележи нейната девственост… не че това би имало някакво значение за този негодник.
Тя мразеше Ник Дръмънд.
Мразеше го, задето я беше пренесъл в рая, ненавиждаше го заради това, че беше янки и беше посял семето си в нея. Не можеше да го понася, защото беше излязъл от живота й на следващата сутрин, без да каже дори дума за сбогом. И обичаше всяка минута, която беше прекарала в прегръдките му.
Толкова често беше преживявала отново тези моменти, че те се бяха запечатали завинаги в мозъка й. Мисълта, че ще гледа част от него всеки божи ден, докато е жива, я изпълваше с ужас.
Тих хленч прекъсна размислите й и една сила, по-властна от инстинкта й за оцеляване, накара Еме да посегне с пръст и да докосне бузата на бебето. Кожата му беше като най-гладкото кадифе. То измрънка доволно. Едно малко юмруче се сви около пръста й, опитвайки се да го привлече към устицата. Въпреки тържествената си клетва, че ще ненавижда това, което беше излязло от слабините на Ник Дръмънд, Еме вдигна бебето от люлката и го притисна в прегръдките си.
Савана я наблюдаваше през открехнатата врата и затаи дъх, когато Еме прегърна детето си. А когато го сложи на гърдата си, за да суче, вярната стара бавачка отправи към небето една безмълвна благодарствена молитва. За един ужасен миг се беше уплашила, че Еме окончателно ще отхвърли детето си.
Младата майка обаче усещаше тази изключителна връзка с детето, което се беше приготвила да мрази цял живот. В един миг, като в проблясък на светкавица, тя разбра, че малкото безпомощно същество, което беше родила, беше съвършено невинно по отношение греховете на баща си и си имаше своя собствена самоличност.
— Как ще го наречеш, скъпа?
Еме се усмихна на Савана, осъзнавайки с благодарност, че не би се справила без любящите грижи на застаряващата жена, която я беше отгледала.
— Ти му дай име, Савана.
Бавачката като че ли се стресна, но после видът й стана невероятно блажен. Само миг й беше достатъчен, за да направи избора си.