Катрин Харт
Страст
1.
Чарити Приндъл се возеше до съпруга си на твърдата седалка на каруцата, забравила за всички неудобства от друсането. Струваше й се, че от векове не бяха идвали в града, а в това слънчево неделно утро в Додж Сити кипеше оживление. Докато Джон сръчно управляваше впряга по оживените улици, искрящите сини очи на Чарити жадно поглъщаха всичко наоколо, а бонето й бързо се извърташе ту на ляво, ту на дясно. Великолепна усмивка играеше върху устните й, а страните й бяха поруменели от вълнение. Това й отиваше.
— Здравейте, господин Маланауър! Добро утро, госпожо Уилиамс! — извика тя и весело им махна с ръка. Минувачите извръщаха глави при мелодичния й глас и дори тези, които не я познаваха, не можеха да не отвърнат на приятелския й поздрав, като се усмихнат в отговор. Седнал до нея, Джон се засмя леко и я предупреди:
— Чарити, ако не спреш да си въртиш така главата, ще се откъсне! Най-малкото, ще паднеш от мястото си и ще цопнеш на улицата.
Чарити не се обиди, а просто отправи най-чаровната си усмивка към младия си съпруг и той, като другите, се поддаде на лъчезарното й обаяние.
— Щастлива съм, Джони! — каза тя, като въздъхна. — Толкова съм щастлива, че ще се пръсна от щастие! Реколтата е прибрана, слънцето грее, омъжена съм за най-добрия мъж на земята. Светът е прекрасен!
Джон се усмихна широко, тъмнокафявите му очи сияеха, когато поклати глава към Чарити — негова съпруга от малко повече от година. На 18 години, в много отношения Чарити бе все още дете, момичето, което познаваше и обичаше от малък.
— На някои хора лесно се угажда, смятам аз — подразни я той кротко. — И все пак знам как се чувстваш. Бог наистина бе добър към нас тази година. Прати ни дъжд, когато най-много ни трябваше, хубави, сухи дни, когато житото зрееше за жътва, и добри добиви от първата ни реколта. Един фермер не може да иска повече.
Бе типично за Джон да пропусне да добави, че през изминалите няколко месеца сам е свършил работа за десет мъже. Като ставаше преди изгрев, той упорито работеше през дългите дни на оране, засяване и жътва. Много бяха тревогите му около покълналите растения, притесненията от промените на времето, защото те можеха да застрашат и провалят труда за цял един сезон. И сега, когато повечето от грижите бяха отминали, поне до следващата пролет, последвалото облекчение го бе замаяло почти толкова, колкото и Чарити.
С умение, което не бе присъщо на един двадесет и две годишен младеж, Джон сръчно спря своята каруца зад една друга, встрани на улицата.
— Изглежда, засега само толкова можем да се приближим до търговската част — каза той весело, като скочи от мястото си и заобиколи, за да помогне на Чарити да слезе. Когато едрите му, загрубели от труд ръце обгърнаха стегнатия й кръст, той изпита познатия прилив на гордост, че бе спечелил сърцето на най-хубавото и мило момиче, което някога се е надявал да срещне, още повече че тя имаше и няколко други ухажори, от които избра именно него.
— Обаче сме по-близо до пощата — каза Чарити по присъщия й весел начин. — Изгарям от любопитство да разбера дали има новини от дома.
Каквото и да се случеше, Джон можеше винаги да разчита, че Чарити ще види нещата откъм добрата им страна — такава си бе тя, слънчев лъч, дори и в най-мрачните дни.
— Ти, моето момиче, просто искаш да научиш местните клюки и знаеш, че Дайна Мей със сигурност ще ти ги разкаже — не можеше да устои на изкушението да я подразни и изпита удоволствие, когато по лицето й пропълзя издайническа руменина. — Все се чудя дали нашата раздавачка не научава новините, като отваря писмата на пара, преди да ги раздаде — той продължи пътя си, като хвана жена си за лакътя и я поведе по дървения тротоар към пощата и магазина, които се намираха в една сграда малко по-надолу.
— Засрами се, Джони! — засмя се тя. Но смехът й премина в уплашен писък, когато прозорецът до нея внезапно се разби и оттам изхвърчаха парчета стъкло и две едри тела. Младите съпрузи не успяха да отскочат. Двамата мъже се блъснаха в тях и ги събориха на прашната улица. Когато Чарити се претърколи, всичко се превърна във водовъртеж от неясни цветове и хаотични звуци. Един кон рязко изцвили и изтропа с копита ужасно близо до главата й, юмруци се стоварваха с тъпи удари, биещите се грухтяха като прасета на корито с храна и цветисто псуваха, хора викаха, чу се изстрел, някой изпищя.
Когато светът спря да се върти и прахът се утаи, Чарити се видя просната по гръб, а Джон лежеше върху нея, като я покриваше с част от тялото си. Полата и фустата й се бяха усукали, а единият й крак се бе оголил почти до бедрото. Бонето й се бе килнало настрани и дълъг кичур златисторуса коса се поклащаше пред очите й и я гъделичкаше по носа.