Най-после се отправиха към дома, като обещаха на Марта Уайтинг и на съпруга й да им съобщят за раждането на детето и за новия им дом в Монтана, щом се установят. Разбира се, чак следващата пролет щяха да се преместят в Монтана, след като се роди бебето и Чарити се възстанови достатъчно, за да пътува. Освен това по планините скоро щеше да падне сняг и нямаше да имат достатъчно време да продадат фермата и да купят нова земя, преди да дойде зимата и всичко да се скове от студ.
Те тръгнаха на север по Западния път, през ширналите се равнини на Оклахома и Канзас. Навсякъде високата прерийна трева бе полегнала, стъпкана от хиляди копита. До пролетта щеше да се обнови и да заприлича на бурно зелено море.
— Всички ще се изненадат, като научат за бебето — говореше Чарити, докато яздеха. — С нетърпение очаквам да видя изражението на лицата им, особено на Сю и Анди.
— Те вероятно ще се изненадат повече, като разберат, че си се омъжила за наемен стрелец като мен — промърмори Люк, тъй като знаеше, че новината за женитбата им ще срещне и доста неодобрение.
— Да — тя замечтано въздъхна и нарочно преиначи думите му. — Представете си клетата, нещастна Чарити Приндъл, омъжена и обичана от най-хубавия мъж в околността. Ами че езиците ще се разбъбрят оттук до Сейнт Луис. Несъмнено всеки, който чуе, ще ми завиди, а това ще породи копнежи в сърцата на момите от околността.
— Клетата, нещастна Чарити! Дрън-дрън! — отвърна той и изсумтя. — Никога няма да разбера как изобщо те помислих за грозна, макар че, трябва да призная, ти наистина приличаше на кльощава кокошчица, когато за пръв път се срещнахме. Голямо подобрение има оттогава. Всъщност ти си най-хубавото нещо след изгрева.
Тя също му се усмихна.
— Благодаря, любезни господине. Можеш да си припишеш по-голяма част от заслугите за моята забележителна промяна особено когато тази кльощава кокошчица след няколко месеца се заразхожда като надут бизон. Запомни думите си, когато настъпи това време.
Бяха навлезли в Канзас, много близо до дома, и яздиха, докато и последните лъчи на слънцето не залязат. Изведнъж по смрачаващия се път пред тях отекнаха изстрели. Чуха се писъци — продължителни, изпълнени с ужас, които разцепиха тишината. Също така бързо и Чарити се пренесе в онази ужасна нощ преди една година, когато нейните писъци бяха разкъсали мрака. Беше есенна вечер като тази и мястото бе подобно. Чак тръпки я побиха. Кръвта се изцеди от лицето й.
— О, боже! Не! Не още веднъж!
— Стой тук, Чарити! — чу тя Люк да казва. После й каза със същите думи, които Джони бе изрекъл някога. — Махни се от пътя.
— Не! — тя обърна към него ужасен поглед и за момент й се стори, че Джони я гледа, докато накрая осъзна, че се взира в любимите черти на Люк.
— Прави каквото ти казвам! — рязко заповяда Люк. — Дръж револвера си готов за стрелба и ме чакай тук, където ще си в безопасност.
Преди тя да му отговори, той пришпори коня си в галоп и препусна. Чарити го наблюдаваше и се опитваше да не се разплаче, стараеше се да овладее обърканите си чувства. След секунди, пренебрегнала заповедта му, тя препускаше по пътя след него.
След завоя внезапно спря. Гледката, която се разкри пред очите й, толкова напомняше собствените й ужасни преживявания, сякаш гледаше през стъкло назад във времето. Една каруца лежеше преобърната. Тялото на мъж висеше извън каруцата. Една жена се бореше с двама похитители, корсажът на роклята й бе разкъсан на парцали около кръста й, а отчаяните й писъци не правеха впечатление на смеещите се нападатели.
Грубият им смях и пронизителните писъци на жената им попречиха да чуят приближаването на Люк. Те дори нямаха представа, че някой е наблизо, докато револверът на Люк не изтрещя предупредително. Първият куршум улучи по-едрия в рамото. Вторият попадна в мършавото бедро на другия. И двамата пуснаха жертвата си и завиха от болка, като започнаха да се бъркат за оръжието си и да търсят прикритие. Смразена от страх, жената стоеше, както я бяха оставили, с очи, изцъклени от уплаха, и продължаваше да пищи.
Докато Чарити ги наблюдаваше, мъжете се разделиха, единият се претърколи на една страна, а другият закуца към малката купчина камъни в обратна посока. По-едрият успя да се прикрие зад каруцата, а спътникът му отвърна на стрелбата на Люк. Вниманието на Люк бе опасно раздвоено, но той не помръдна, макар че им бе чудна мишена.
Когато Чарити схвана уязвимото положение на Люк, сърцето й подскочи от уплаха и лудо заби. Чарити реагира напълно автоматично, наученото от уроците се бе превърнало във втора природа, тя извади револвера и стреля, като улови по-едрия престъпник неподготвен тъкмо когато насочваше оръжието си към Люк. Пистолетът изхвръкна от ръката му, а откатът го претърколи встрани. Когато престъпникът загуби равновесие, шапката падна от главата му и откри изумителна, съвсем бяла ивица сред иначе тъмната му коса. Уайти!