Тъй като Ана само плачеше, Чарити се зае да кара каруцата, а нейният кон и тези на разбойниците вързаха отзад. А самите те, вързани и със запушени уста, понеже ме можеха да яздят, бяха неудобно натикани на дъното на каруцата, където друсаше най-много. Чарити се изкушаваше да прекарва каруцата през всеки камък и възвишение само за да ги чуе как ръмжат от болка. Единственото, което я спираше, бе Ана. Не искаше да й причини повече неудобство. Люк яздеше най-отзад като охрана.
Нощта ги свари на бивак при завоя на Крукид Крийк. Ако тръгнеха рано и нямаха други затруднения, щяха да стигнат Додж на свечеряване на другия ден. Чарити се зае с Ана — опечалената жена бе изпаднала в безмълвно вцепенение, а Люк подготви нощувката. Преди да си легнат, той заведе един по един пленниците да облекчат естествените си нужди. Първо заведе Уийзъл, с ранения крак, който не му създаде неприятности. После Уайти, на когото изведнъж му хрумна да прояви враждебност.
— Как ти харесва, като знаеш, че първо ние сме пробвали жена ти, Стърлинг? — подразни го злобно той. — Сладко парче, нали? И стегнато? По дяволите, тя май е най-стегнатата, която съм чукал.
— Продължавай, Уайти, и утре няма да се наложи да ти запушвам устата — предупреди го мрачно Люк, като грубо го блъсна напред.
— Кажи ми, Стърлинг — продължи Уайти, като не обърна внимание на заканата на Люк, — така ли страстно се чука с теб, както с мен? Гърчи ли се и вика, когато й го тикнеш?
Юмрукът на Люк изхвърча и улучи Уайти право в устата. Следващият удар уцели здраво носа му, като причини удовлетворително хрущене, когато костта се счупи. Ударите се сипеха бързо и ожесточено, докато лицето на Уайти се обезобрази и разкървави, а кокалчетата на Люк се обелиха.
Без да се церемони, Люк завлече пленника при другия и го блъсна до него, като ги завърза, без да обръща внимание на втренчения поглед на Чарити. Едва тогава се обърна към нея с победоносния вид на герой завоевател, на когото глупавата усмивка не отиваше.
Като й подаде подутата си ръка, той каза:
— Скъпа, необходими са ми нежни грижи, ако нямаш нищо против. Наложи се да дам урок по добро държание на стария Уайти.
— И ти любезно го направи — отгатна тя, като клатеше глава при вида на разранените му ръце.
Той сви рамене като малко момче, което са изпратили при директора.
— Това бе най-правилното решение одеве, а и трябва да призная, дойде ми добре.
— Надявам се да си му цапнал един и от мен — каза тя.
Той я прегърна и се засмя.
— Цапнах му. Тоя от тебе му разклати няколко предни зъби, така че утре няма да му слушаме нахалните приказки.
Тъкмо се здрачаваше, когато влязоха в Додж и те бавно се отправиха по Франт стрийт към кантората на шерифа. Баровете тъкмо започваха да се оживяват за вечерта, но когато хората разпознаха Люк и Чарити, на улицата започнаха да се стичат любопитни наблюдатели. Докато стигнат до затвора, ги заобиколи тълпа и хората очакваха да видят какво ще се случи.
Като чу врявата, Бат Мастърсън излезе от канцеларията си и присви очи, когато погледът му попадна първо на Люк, а после на Чарити и Ана.
— Какво става тук?
— Доведохме ти затворници, шерифе — осведоми го Люк, като слезе от коня и се запъти към задната част на каруцата. Не направи и опит да се държи внимателно с вързаните и ранени престъпници, а ги издърпа и ги остави да се претърколят на прашната улица, после ги изправи и ги бутна към отворената врата на затвора, когато минаваха покрай Мастърсън и зяпналата тълпа.
— Искаш ли ги, или да ги заведем на началника на полицията?
— Уайът замина. Напусна града преди около месец, така че, предполагам, няма как да се отърва от тях — каза намръщено Мастърсън. Самият той бе загубил доста от доброто си име и слава и ако не успееше да спечели повторни избори през ноември, също като приятеля си щеше да търси ново поле за изява.
— Кои са тези?
— Звучат ли ти познати имената Уайти и Уийзъл, шериф Мастърсън? — запита Чарити. — В случай, че си забравил, нека освежа паметта ти. Това са двама от онези, които ни нападнаха с Джони миналата година. Доведохме ги, за да ги съдят за убийството на Джон.
При тези думи хората от тълпата ахнаха от учудване и веднага започнаха да шушукат. Чарити злепоставяше шерифа, тъй като бе свършила сама работата и ги бе открила, а той не успя. За да си отмъсти, шерифът се засмя и подигравателно каза:
— Само двама ли, Чарити? Къде са останалите? Или ще съм прав, ако предположа, че ти си скандалната Вдовица Вещица, за която напоследък слушам толкова много? Тази, която уби Джеб, Кътър и Бронк, чието тяло откриха преди четири дни, а на всички намериха визитната картичка на вдовицата — букет плевели. Май се поставяш над закона, а?