Клюкарската машина в Додж Сити ритмично и безотказно работеше. Бяха изминали краткото разстояние от кабинета на доктора до пощата и още щом влязоха в малкото помещение, Дайна Мей се впусна в излияния.
— Чарити! Джон! Честито! Току-що научих за бебето!
Джон и Чарити зяпнаха Дайна Мей, размениха си невярващи погледи и избухнаха в смях.
— Добре, че ми каза в кабинета на доктор Нелсън — прошепна Джон на ухото на Чарити, — иначе тук щях да припадна от изненада. Каква бърза съобщителна мрежа — надминава и телеграфа.
Очакваха ги три писма, всички от дома в земеделската част на Пенсилвания. Едното бе от по-стария брат на Джон, който съобщаваше всички новини за реколтата там и им изпращаше сърдечни поздрави от цялото семейство. Другото бе от майката на Чарити, която предаваше любов и поздрави. Последното бе бодро писъмце от една от най-добрите приятелки на Чарити. За нейно удоволствие, бе пристигнал и последният каталог на магазините „Сиърс“, който показваше най-новото в дамската мода и домакинските принадлежности, както и в земеделските сечива.
Докато преглеждаха пощата си, Чарити бързо се отърси от обзелия я прилив на носталгия. Измина година, откакто не бе виждала семейството си и това на Джон, година, откакто се качиха на влака и се отправиха към Канзас, за да си получат фермата и да започнат самостоятелен семеен живот. Макар че се бяха сприятелили с много земевладелци и магазинери в и около Додж Сити, Чарити често съжаляваше, че не бяха се заселили по-близо до дома, но Джон я убеди, че такава възможност не се открива всеки ден. Ако не купеха фермата в Канзас, щеше да измине още една година, преди да успеят да спестят достатъчно, за да си позволят място в родната им Пенсилвания — а дотогава не можеха да се оженят.
Изправена пред избора да изчака до женитбата или да се пресели на запад с Джон, Чарити избра Канзас и не съжали, макар че й се прииска да се обърне и да избяга обратно, когато за пръв път видя старата къща във фермата. Тя приличаше повече на голям, порутен навес, отколкото на къща. Нещо повече, сякаш бе килната на една страна и някой по-силен вятър щеше до една да издуха изкривените дъски от слабите греди. Оборът бе в още по-занемарено състояние, ако такова изобщо бе възможно.
През следващите седмици и месеци Джон се зае с ремонта. Закърпи течовете на покрива, закрепи и подмени основните подпори, смени рамките на прозорците и сложи нови панти на вратите, оправи предната веранда на къщата и подмени повечето стъпала. Дори построи кирпичена стая до задната стена на къщата.
Междувременно Чарити се бе заловила енергично за работа из вътрешността с метла и кофа. Не останаха за дълго на пътя на парцала й нито мишка, нито прилеп, нито птиче или паяк. Свежи памучни завески скоро покриха блесналите стъкла на прозорците. Пъстри малки килимчета освежиха пода. Ароматът на изсушените рози във вазите се смесваше с този на прясно изпечен сладкиш с мед и джинджифил и на ябълков кейк с канела. Младите влюбени превърнаха старата къща в очарователен, уютен рай, който блестеше от любов и грижи. Домът бе стар и изложен на течение. Необходимо бе да се пребоядиса, но бе първият им дом и те го изпълниха с любов. А сега, само след няколко месеца, в къщата щеше да се чуе и бебешки плач.
— Кой е този? — Ела бутна с лакът жената, която стоеше до нея на площадката на стълбите, и посочи над парапета към един висок хубав мъж, който се бе облегнал с гръб на бара. Очите й одобрително се разшириха, когато огледа високото, слабо тяло, широките рамене, хладния блясък на смарагдовите очи и суровото, загоряло лице.
Мари поклати глава и предложи ценен съвет на по-младата проститутка, която работеше и на бара.
— По-добре да свалиш още няколко мъже, преди да се захванеш с такива като Люк Стърлинг. Той е много по-мъжествен, отколкото ти би могла да оцениш сега, скъпа, и никога не ми е правил впечатление на особено търпелив с новачките.
— Искаш да кажеш?…
— Искам да кажа, че го иска чисто, бързо и добро, и с колкото се може по-малко приказки. Не е от приказливите. При него е „Бум, бам, мерси, мадам“. Не си губи времето — нито твоето, нито неговото. За добре свършена работа плаща и допълнително, но очаква да получи и обслужване срещу парите си.
— Казваш, че го е грижа само за собственото удоволствие? — запита Ела, като въздъхна разочаровано.
Мари се засмя и поклати глава.
— Не, мила. Този е добър — наистина е добър. Но е наемен стрелец от глава до пети и определено не търпи противоречие. Той е потаен, тих и малко мрачен. Имам чувството, че може би някоя жена го е наранила много лошо и сега той нарочно се държи на разстояние. Но ти казвам, че никога не съм го правила така страстно с някой, който е толкова сдържан.