— Не, но ще те убия заради липсата на уважение, лошото държание и невероятната ти глупост. Избирай!
— Ей! — мъжът се засмя нервно и вдигна ръце в знак, че се предава. — Мога да почакам. Ще си пийна още една бира, може и на покер да поиграя малко. Ами че цялата нощ е пред мен.
— Е, виждаш ли? — изсмя се Люк с крива усмивка. — Вече си по-умен, отколкото беше преди две минути. Ето! — той бръкна в джоба на ризата си и му хвърли четвърт долар. — Пийни едно от мен, докато чакаш.
След тези думи Люк хвана Мари под ръка и я придружи до стаята й, като кисело отбеляза, че тя непрекъснато мята тревожни погледи зад тях, сякаш се страхува, че каубоят няма да устои на обещанието си и всеки момент ще започне да стреля в гърбовете им.
Малко по-късно, като лежеше сам в хотелската стая, Люк въздъхна доволно и издуха пушек към тавана, радостен, че бе решил да се възползва тази вечер от уменията на Мари. Тя струваше повече, отколкото бе платил, но няма да й го каже. Нито пък ще й разкрие, че за пръв път го бе привлякла, защото му напомняше за едно момиче, което познаваше от сиропиталището.
Роузи, Роузи О’Дей, замисли се той. Да, на тринадесетгодишна възраст Люк стана жертва на изкушението в разцъфналите форми на тази по-зряла за своите петнадесет години „жена“. Роузи сама си бе поставила задачата, приятна и за двамата, да отнеме и малкото, което бе останало от невинността на Люк, и да го посвети в удоволствията на плътта. Към този вид занимание Люк веднага се пристрасти.
Като погрешно изтълкува благодарността, от своя страна, и похотливостта, от нейна, Люк непредпазливо се хвърли в първата си любов. След около три седмици, почти болен от копнеж по нея, Люк завари невярната Роузи в килера с метли с друг младеж и веднага прогледна. Изневярата на Роузи само подсили дълбоките разочарования на Люк от жените и още веднъж му напомни колко себични и закоравели са те. От този момент той реши само да им се наслаждава, да взема от тях това, което открито предлагат, но никога, никога да не си позволява пак да се влюби в някоя от тях.
Оттогава Люк бе пропътувал огромна територия за неговите тридесет години, бе се запознал и спал с много жени и бе научил още доста от уроците на живота. Но тепърва му предстоеше да срещне жена, която да промени мнението му за жените. Не че ги мразеше, не. Те бяха нежни и топли и вършеха работа, когато на човек му се прииска. Те си бяха такива и Люк предполагаше, че нищо не могат да направят, за да се променят, и че измамата е в природата им. Заради стореното му зло от няколко жени Люк не искаше да храни неприязън към всички, но само изключителна жена би го накарала отново да рискува сърцето си и да спечели доверието му.
Като смачка цигарата си и се нагласи за сън — пистолетът му бе подръка дори и сега — Люк се чудеше дали някога ще срещне такава жена.
2.
Джон и Чарити тръгнаха обратно към фермата много по-късно, отколкото очакваха. Слънцето бе залязло, докато се наслаждаваха на празничния си обяд, и сега бе съвсем тъмно.
— Ако знаех, че толкова ще закъснеем и пак ще идваме в града утре, щях да уредя със Стан Майърс да нахрани животните и щяхме да останем в града тази нощ — каза й Джон, като я придърпа близо до себе си.
Стан беше най-близкият им съсед на запад, също фермер от Канзас.
Като се прозя доволно, Чарити кимна.
— Щеше да е хубаво, но щях да се притеснявам цяла нощ, ако бяхме останали. Когато тръгвахме, времето беше сухо и взех, че оставих прозорците на спалнята широко отворени. Ако останем в града, може да се разрази буря, каквато не сме очаквали — друга прозявка я изненада. Сега вече знаеше защо през последните дни се чувстваше толкова уморена. Причината бе в бременността.
Със замечтана усмивка Чарити положи глава на рамото на Джон.
— Знаеш ли, Джони, по едно време днес ми хрумна, че трябва много да внимаваме, когато избираме име на детето.
— Така ли? — Джон погледна към осветеното от луната лице на Чарити и си помисли колко нежна и ефирна изглежда тя на слабата лунна светлина.
— Рядко съм се оплаквала, но често ми се е искало родителите ми да са ме кръстили иначе.
— Представа нямах, че не си доволна от името си. Чарити е хубаво име и чудесно ти приляга. Скъпа, ти си най-любящата и щедра жена, която познавам.
— Ти, скъпи съпруже, си безкрайно предубеден — тя леко го потупа по ръката с престорен упрек.
— Защо не си харесваш името? — кротко настоя той.
Чарити въздъхна.
— Винаги съм се чудила какво щеше да стане, ако бях се оказала една малка палавница, а не милото момиченце, което родителите ми са си представяли. Джони, може би защото дълбоко в душата си съм знаела, че родителите ми ще се ужасят, ако не заслужа името, което са ми дали, винаги така отчаяно съм се опитвала да съм добра, да постъпвам правилно, да бъда мила и любезна дори когато ми се е искало да пищя или да се тръшна ядно на пода.