Зашеметена и ужасена, Чарити се наведе закрилящо над тялото му, а виенето й бе стихнало до жалки стонове. Горещи сълзи се стичаха по бузите и капеха по главата на съпруга й, когато го прегърна.
— Джони! — тя тихо стенеше. — О, Джони! Не умирай, Джони! Моля те, не умирай!
Ако един от мъжете не бе я сграбчил за ръката и не бе се опитал да я свали от каруцата, Чарити можеше да продължи така цяла нощ. Но тази нова атака я извади от вцепенението. Изведнъж тя се превърна в крещяща тигрица, която се бори със зъби и нокти, здраво хванала безчувственото тяло на Джон. Когато нападателят успя да я смъкне от каруцата, тя падна в краката му, като хълцаше и пищеше, докато той не сграбчи косата й и я накара да стане.
— Я, я — чу го тя монотонно да подвиква на другите от шайката. — Гле’й к’во си имаме тук!
Някой се изсмя от лявата й страна.
— Каквото и да е, Джеб, изглежда недорасло още! Хвърли го обратно, докато узрее!
— А, узряла е, узряла — отговори Джеб с подигравателен глас. — Я виж не са ли сладка плячка! — едната му ръка бе все още здраво омотана в косата й, но другата бръкна в корсажа й и се спусна надолу. Чарити чу отвратителния звук на разкъсващия се плат и сърцето й насмалко да изхвръкне от гърдите, докато тя се бореше да се освободи от похитителя. Писъците й отекнаха в собствената й глава и проехтяха в нощта.
Тя започна да дращи ръцете му, които бяха разкъсали фустата й до кръста и вече късаха фините дантели на ризата й. Там, където презрамките бяха ожулили кожата й при грубото насилие, раменете й горяха, но Чарити нямаше време да обръща внимание на такава незначителна болка. Обезумяла от ужас, тя безпомощно наблюдаваше как шест чифта похотливи мъжки погледи жадно поглъщаха голите й гърди.
— Прав си, Джеб. За такова дребосъче, тя наистина има хубави цици! Айде да видим и останалото!
Дали първичният страх й даде сила, или Джеб бе толкова зает да се пули в гърдите й, че бе отпуснал малко ръката си, но тя успя яростно да се извие. В пръстите му остана кичур от косата й, но Чарити се освободи и побягна с разтреперани крака, като се препъваше и хълцаше.
Свободата й не трая дълго. Само с три разкрача я уловиха за бонето и я дръпнаха назад с такава сила, че връзките на шапката едва не прерязаха гърлото й, преди Чарити да се опре на гърдите на някакъв мъж. Като се задъхваше и задушаваше, тя потръпна от ужас, когато мъжът заговори в ухото й.
— Е, мила, не искай вече да си ходиш! Интересното сега започва.
Със сатанинско хихикане той сграбчи едната й гола гърда и я стисна, докато Чарити изписка от болка. После грубо я блъсна в средата на кръга, направен от приятелите му.
Бяха шестима, всеки по-страшен от другия. Сякаш бе нападната от глутница освирепели за плячка вълци. Като притискаше дрипите от роклята към себе си, Чарити преглътна с мъка и буквално усети вкуса на страха си. Бавно, замаяно, тя се завъртя, като търсеше изход от все по-стесняващия се кръг и напразно се взираше за поне едно мило лице или само за малък проблясък на човечност, у когото и да е от тях.
— Моля ви! — молбата прозвуча като дрезгав шепот. — Моля ви, не ми причинявайте болка!
Груб смях и хор от неприлични намеци посрещнаха молбата й. Ръце се протягаха да късат дрехите й, да стискат плътта й. Когато тя уплашено отстъпваше от един мъчител, ръката на друг я сграбчваше. Дълго време те си играеха с нея, както прави котка с притисната в ъгъла мишка. За тях това бе просто игра, но за Чарити това бе една ужасна игра, която не можеше да спечели.
— Пуснете жена ми! — като чу гласа на Джон, Чарити ахна и се завъртя. Похитителите й се обърнаха по-бавно, по някои от лицата се четеше изненада, други бяха предпазливо безизразни. Половината от тялото на Джон се бе надвесило извън каруцата, чертите на лицето му бяха застинали в болезнена гримаса. Бе поставил една ловджийска пушка на ръба на седалката и я бе насочил към разбойниците.
За момент всички замръзнаха на местата си. Ако имаше някакъв сигнал, Чарити не успя да го види: може би бе даден, когато направи първата си крачка към Джон. Почти веднага се чуха изстрели от пистолети. Сред хаоса тя усети, че някой здраво притиска ръцете й до тялото и опира в гърлото й острия ръб на ловджийски нож. Тъй като похитителят я държеше отзад, тя не можеше да го види, но видя Джон да се хваща отстрани и да се премята през каруцата.
— Джони! — когато името му се изтръгна от дълбините на душата й, ножът се вряза в нежната плът на гърлото й. Чарити почувствува как собствената й топла кръв я мокри. Догади й се и в един ужасен момент се изплаши, че ще повърне. Ако повърнеше, щеше или да се задуши до смърт, или да успее да си пререже гърлото на ножа на нападателя. Краката й заплашваха да се огънат под нея, но ръката под гърдите й я държеше изправена.