Случилото се преди много време… и двамата бяха тийнейджъри. Не можеше да бъде сърдит на всички жени по света заради стореното от една от тях.
Имаше изгледи Оливия да извади късмет. Тя държеше печелившата карта в точния момент. Беше полуотегчен от разкошни благотворителни балове като този, ски екскурзии в Алпите и седмици на частния остров на някой милиардер или огромната яхта на някой магнат. Изпитваше нужда от все по-вълнуващи изживявания, само и само да се избави от скуката. Уил Хайд разпознаваше признаците. Знаеше, че тъпче на едно място. Време бе да признае, че вече не е млад жребец. Време бе за ново, истинско приключение: да създаде семейство и деца. Истинско семейство, за първи път в живота си.
Оливия имаше добро чувство за хумор и веднъж я бе видял в изисканата частна детска градина на сестра й в Ъпър Ийст Сайд без нейно знание. Топлотата й с децата бе искрена. Щеше да бъде образцова съпруга и прекрасна майка. Не бе престъпление, че харесва богатството му. Той харесваше прелестната й външност.
— Да си тръгваме — прошепна Уил в ухото й.
— Добре — отвърна тя. Веднага бе готова да тръгне с него. Усмихна се в очакване. Жените рядко можеха да му откажат и Оливия Уортън не бе изключение.
Да, беше сладурана. Щеше да я заведе у дома и да се люби с нея, докато дългите й червени маникюри оставят драскотини по гърба му и косите й се разпилеят влажни от пот по възглавницата.
После, за втори път в живота си, Уил Хайд можеше да направи предложение за брак.
Пета глава
В началото Уил мразеше благотворителните балове. Един търговски банкер не биваше да се перчи в светлината на прожекторите. Но от отдела му за връзки с обществеността го бяха убедили, че е нужно. Вече не беше таен агент, а главен изпълнителен директор. Колкото повече лицето на Уил се появяваше в медиите, толкова повече се вдигаше цената на банката. Бяха нарекли това ефекта „Доналд Тръмп“. Уил Хайд бе марката, както казваха те.
Уил свикна със заставането пред фотографи от списания, честите споменавания за него на шеста страница, папараците и бизнес пресата. Той имаше интересна човешка история, която продаваше акциите на компанията. Бивш шпионин, макар никога да не го бе признавал, пристига в Америка, купува едва кретаща малка банка и постига светкавичен успех. Поредица малки сделки прокарват пътя за по-големи. Хайд продължава да живее в малък апартамент в Ричмънд, Вирджиния, влага всеки цент печалба обратно в компанията. Никакви коли, никакви жилища, дори си купува обувки от магазини с намалени цени. Парите отиват за хора: по-добри директори, пенсионирани или недоволни се изкушават от шестцифрените суми и потенциала на акциите, а когато премества главния клон в големия град — и от нощния живот на Манхатън. Най-добрите допринасят с уменията си, затвърждават репутацията му и се издигат.
Една година, дори в Ню Йорк, Уилям Хайд ползваше карта за метрото и си купуваше вечеря от близката гостилница, стиропорова кутия с китайски спагети и пържени зеленчуци, докато подчинените му караха мерцедеси и водеха съпругите си на представления на Бродуей. Но не го бе грижа. Не се привързваше към нищо и никого, Бог му бе свидетел. Момичетата, с които се срещаше, бяха млади и анонимни и просто търсеха забавления. Уилям им ги даваше, но не се обвързваше с никоя. Не искаше багаж и беше лесно да изчезне. Вдигаше тежести, тичаше за здраве и флиртуваше. Беше лесна година, добра година. В града имаше предостатъчно развлечения, които не струваха нищо. Беше чужденец и Ню Йорк не преставаше да го вълнува.
Точно след една година Уил Хайд облече евтиния костюм, купен от магазин за мъжка конфекция, и хвана метрото до Единадесета улица, за да се срещне със счетоводителя си.
— Годината е успешна.
Карл Голдбърг побутна очилата си нагоре и се вгледа в младия си клиент. Леденостуден като Хъдзън през ноември. Пестеливият му начин на живот беше ексцентричност, предвид приходите на фирмата. Но нещо в очите му бе подсказало на Голдбърг, че не бива да спори с него.
— Мога да наема още хора.
— Имаш служители в офисите си със свободно време. Използвай наличния си персонал, освен ако искаш да разшириш мрежата си от клонове — Голдбърг се поколеба. — Съветът ми е да започнеш да плащаш на себе си. Предвид приходите на банката на този етап, анализаторите ще започнат да задават въпроси, ако не регламентираш позицията си.
Уил кимна.