Беше невероятен мъж. Не бе срещала друг като него. Бе готов да убие и умре заради нея. Нищо чудно, че се чувстваше толкова слаба в негово присъствие.
Не искаше никога да се разделя с Уил. Изведнъж я обзе желание да има дете от него. Все още бяха женени, поне пред църквата, което сега й се стори изключително важно. Така и не го бе променила. Но нима имаше значение? Не можеше да изложи дете на опасност.
Седеше с поглед, втренчен в „Иконъмист“, без да чете.
— Здравейте…
Мелиса вдигна очи и видя възрастен мъж със сив пуловер и маслиненозелени джинси, който я гледаше. Черната му риза бе със свещеническа яка. Традиционалист, помисли си тя. Баща й би се доверил точно на такъв викарий.
— Вие ли сте дъщерята на сър Ричард?
Бе престанала да мисли за себе си като за такава преди години. Усещаше присъствието на Уил Хайд до себе си. Уил, чието сърце бе разбила. Заради баща си.
Мелиса изправи гръб.
— Да — гордо отвърна тя. Погледна Уил, с дързост в очите. Баща й бе постъпил жестоко преди много години, но нишката помежду им все още съществуваше. Сега бе покойник и Мелиса нямаше да отрича тази връзка.
— Аз съм отец Грегъри — каза викарият. — А това навярно е Уилям.
Тя се отдръпна. Уил остана с прикован в него поглед за миг, но после се усмихна. Свещеникът не бе глупав.
— Да, отче, приятно ми е. Как сте?
Отец Грегъри се взираше ту в единия, ту в другия.
— Малко по-добре от вас, струва ми се — отвърна той.
— Елате, да се качим горе.
Жилището бе доста луксозно за скъпата централна част на Рим. Представляваше голям, просторен апартамент с високи тавани и капаци на прозорците. Мелиса изпита носталгия. През мъглата на времето нахлуха спомени за нейната квартира в Оксфорд, за предишния й живот.
— Ще пийнете ли чай? — попита отец Грегъри. — Седнете, и двамата.
— Отче — каза Уил. — Ще говоря по същество.
Викарият се настани на ъглово кресло и ги изгледа изпитателно.
— Да, млади господине.
— Мелиса е моя съпруга — вълнуващо бе да го чуе да изрича това. За първи път говореше за нея по този начин. Страните й пламнаха от искрено щастие. — Оженихме се против волята на сър Ричард и двамата дълго са били отчуждени.
— Зная това — тихо каза отец Грегъри.
— Има хора, много хора, които искат да ни убият. Главно защото се боят, че сър Ричард е открил нещо и е предал информацията на дъщеря си.
Мелиса продължи:
— Той ми се обади от летището, отче. Спомена за вас — погледна свещеника в очите. — Баща ми не беше религиозен, затова се запитах какво го свързва с вас.
Викарият не каза нищо. Мълчаливо стана от креслото си и тръгна през хола към етажерката за книги до стената. Отмести я встрани и отзад се разкри малък сейф.
— Това е рядка реликва от военните години — заговори отец Грегъри. — В тези стаи е живял католически свещеник. Поставил сейф, за да скрие Светите причастия за католическата литургия от нацистите. Ние държим други ценни неща тук — посегна вътре и извади черна метална плочка и малка папка с книжа. Най-отгоре в папката имаше запечатан плик. Подаде ги на Мелиса и сложи ръце върху нейните. — Трябва да му простите — каза той. — Баща ви се промени към края. Стана вярващ. И истински ви обичаше, млада госпожо.
Мелиса сведе поглед. На белия плик бе написано нейното име, с познатия неразбираем почерк на баща й.
„Госпожица Мелиса Елмет“
Не можа да сдържи усмивката си. Баща й. Дори в страх за живота си не би пропуснал формалностите.
Уил стоеше до бюрото на свещеника. Без да попита, бе взел телефона му и бе набрал номер. Беше стационарна линия, по-сигурна от всяка мобилна. Говореше разпалено на език, който Мелиса дори не разпозна.
— Иврит — каза викарият в отговор на незададения й въпрос. — Не е твърде различен от староеврейски.
— Извинявайте… налага се…
— Няма нужда да се извинявате. Познавах баща ви. Вярвам ви.
Уил затвори и седна до нея. Ръцете й трепереха. Това, което държеше, бе всичко, останало от баща й.
— Благодаря — каза той на отец Грегъри. — Поели сте значителен риск. Ще си тръгнем, преди да привлечем нежелано внимание.
— Разбира се — каза възрастният мъж, после изведнъж попита: — Ще ми кажете ли за какво става дума, господин Хайд?
— Не.
Мелиса го погледна.
— Ние знаем и по петите ни са много наемни убийци. Щом се разчуе, ще разберете — Уил се наведе напред и заговори, гледайки го право в лицето: — Отец Грегъри, не казвайте на никого за това. Никога. Отмъщението им може да бъде жестоко.