Уил Хайд крачеше по улиците, привидно напосоки, притаяваше се в затънтени улички, влизаше и излизаше от сгради. Вървеше на зигзаг, играеше си с града, но се приближаваше, все повече и повече. Мелиса, любимата му, беше в безопасност и вече можеше да се впусне в преследване.
Къщата на професор Елмет се намираше на Виа Каландрели и те щяха да го чакат там, във всички улици наоколо, да го търсят. Промъкна се изотзад, прекосявайки града зад гърба им, докато стигна до Виа Уго Баси, далеч зад набелязаната зона, далеч от мястото, където биха застанали ключовите им агенти. Посредникът на Лола беше тук. Лола бе тук. Продължи напред, бавно, с бейзболна шапка, слънчеви очила и евтин фотоапарат на врата. Тя бе някъде наблизо. Усещаше присъствието й. Оглеждаше прозорците на близките хотели и пансиони, търсеше я, но знаеше, че е безполезно.
Беше на земята, кръстосваше улиците като него. Интуицията му подсказваше това. Нямаше нищо друго сега, само тя и той.
Часът наближаваше.
Тридесет и шеста глава
Американският университет в Рим бе заобиколен от дървета, буйно разлистени през лятото. Беше впечатляваща сграда в италиански стил, червена в долната част, жълта в горната. Изглеждаше модерна и наоколо бе пълно със студенти. Сред тях вървяха и наемни убийци.
Уил Хайд се огледа, почти нехайно, и продължи. Най-сетне я видя.
Бе заела позиция далеч от завардената зона. Озърташе се. Носеше раница, вероятно натъпкана с експлозиви или гранати, тънко лятно яке. Бермуди, сандали, тениска. Можеше да мине за двадесет и пет годишна, за студентка в последен курс. Намираше се поне на четири преки от мястото, където той би разположил хората си.
Умно момиче, помисли си Уил. Но не достатъчно умно.
Къде ли бе мъжът, запита се той. Къде бе посредникът й? Трябваше да го убие.
Продължи с нехайна походка, опитвайки се да се крие зад дърветата. Може би се бе поколебал за секунда. Тя го засече с периферното си зрение. Беше изключителна, трябваше да признае. Обърна се и Уил срещна погледа на две кафяви очи.
Беше забележително красива жена. За секунда се загледа в стройното й тяло.
Тя се протегна лениво като котка и се усмихна.
Уил посегна към колана си, сложи ръка на пистолета. Но знаеше, че Лола няма да стреля. Видя я да търси с поглед Мелиса.
Тръгна напред, към нея, взирайки се в клоните над главата й. Усмихна й се в отговор.
Лола имаше миг време да се пренастрои, но само миг. Той беше там. За нея бе шок да види Уил Хайд, не просто мишена, а равностоен противник. Беше се промъкнал отзад като ловец.
Жената не бе с него.
Може би вече бе мъртва и той идваше да отмъсти. Надяваше се да не е така. Мелиса Елмет трябваше да бъде нейна жертва.
Отново се усмихна на Уил. Беше ги преследвала по-дълго от всяка друга мишена. Наистина бе страхотно предизвикателство, почти щеше да й липсва тази работа. Репутацията й щеше да се издигне до легендарни висини. Уил Хайд от МИ-6. Димитри Петренко. Никой наемен убиец не можеше да се похвали с подобен двоен удар, поне през последните двадесет години. И разбира се, никоя жена.
Беше въоръжен. Много опасен. Легендарен стрелец, по-добър от нея. Лола реши да го допусне близо, колкото Димитри. Имаше и друго оръжие, освен заострените нокти, натопени в цианид, които бяха изчезнали в тоалетната на хотелската стая на убития. Много се гордееше със своята изобретателност. Щеше да използва този номер отново. Слабостите на Димитри бяха похотливост и суетност. Уил Хайд също бе похотлив, а имаше и друга, много по-ценна слабост.
Беше добро момче. Рицар, помисли си тя с подигравателна насмешка. Бе рискувал живота и богатството си за онази глупава англичанка. Най-много да се опита да залови Лола и да я прати в затвора.
Изчака го, обръщайки се на една страна, нехайно свали пръстена на Оливия Уортън и го прибра в джоба си. Той вървеше с ръка върху пистолета си. Беше толкова красив, отново гладко избръснат, със слънчев загар от дългото скитане. Къде ли бе момичето? Криеше се в някой евтин хотел? Или спеше в колата? Тя бе главната жертва. За Лола щеше да бъде забавно да очисти и двете любовници на този мъж.
Шибаният Димитри бе добър, но този, този англичанин… беше от съвсем друга класа.
Не знаеше дали да го убие. Ако можеше да го накара да тръгне с нея, щеше да бъде голямо удоволствие. Жената, Мелиса, бе първоначалната й мишена. Лола можеше да предаде трупа й и да изчезне в Бразилия с Уил Хайд. Той вече не притежаваше нищо в Америка. Беше твърде добър, за да се залови отново с банкерство. Може би щяха да си намерят някакво вълнуващо занимание заедно…