— Харесва ли ти в Израел?
Тя кимна.
— Да.
— Тогава започни да гледаш на тази страна като на свой дом. Слушай, въпреки всички страхове, повечето агенти, които не са загинали при изпълнение на мисия, умират спокойно в леглата си. Убийствата за отмъщение са редки. Повечето световни играчи се занимават само с настоящата криза, каквато и да е. Имаме големи шансове.
— Слушам — каза Мелиса. Искаше да вярва. Отчаяно искаше да вярва.
Когато погледна Уил Хайд, през сърцето й премина тръпка на чиста любов. Той не я засипваше с банални фрази за успокоение. Разнищваше проблема, страховете й и й предлагаше логика. Уважаваше ума й, обичаше го и заради това. Беше откровен с нея, като човек, който няма време за друго.
— Израел е държава, изложена на риск постоянно. Затова службите им за сигурност са най-надеждните в света. Опитни са в укриването на ценни агенти от множество страни и терористични организации, които желаят смъртта им. Честно казано, няма по-безопасно място за теб на земята.
— Добре.
Звучеше правдоподобно.
— Второ, онези, които ни преследваха, сега са преследвани. Зная повечето имена. Ще бъдат твърде загрижени за собственото си оцеляване. Ще се крият в пещери, няма да ни търсят. Трето, следите ни са заличени. Мислят ни за мъртви. Новите ни самоличности са регистрирани в Тел Авив под код, който онези типове няма да разбият и няма да си направят труда да опитат — Уил я накара да се обърне, ръцете му енергично обхванаха раменете й и я притеглиха към него за дълбока, страстна целувка, докато тялото й се разтопи в прегръдката му. — Ето как стоят нещата, Мелиса. Тук имаме по-голяма сигурност откъдето и да е другаде. Шансът е на наша страна. Но, не, няма никакви гаранции. Трябва да продължиш да живееш без такива или ще им подариш победата. Аз не съм съгласен на това. А ти?
Мелиса избухна в смях.
— Не, по дяволите!
— Малко риск носи тръпка в живота.
— Вечният оптимист — отбеляза тя, но усети как страхът и напрежението напуснаха тялото й и бяха заменени от чиста, искрена радост. Беше тук, с Уил, бяха в безопасност и можеха да имат нов живот. Страхотен живот. — Значи си готов да започнеш работа като библиотекар или нещо подобно и да живееш в хубава малка къща в предградията?
Уил широко отвори очи. Негов ред бе да се засмее.
— Какво? — попита Мелиса.
— Това не е твоят живот — каза той. — Мислиш ли, че бих го допуснал? Имам вила в Рамат Авив. Огромна е, пълна с военни охранители, хубав басейн, обширни зелени площи…
Мелиса примигна.
— Мислех, че нямаш пари.
Уил я погледна и се усмихна самодоволно.
— Зная как да крия парите си, скъпа. Имам достъп до над двеста милиона долара.
— Шегуваш се.
— Правителството на САЩ постепенно ще прехвърли каквото може на новата ми самоличност. Израелците ще ги осведомят какво се е случило. Вече знаят, че не съм убил Оливия.
Мелиса въздъхна.
— А жената…
— Мъртва е, Миси. И посредникът й е мъртъв. Както и петнадесетина от най-добрите им агенти — Уил изпусна въздух. — Клиентите им имат доста по-важни грижи. Изплашен народ, фалирали богаташи. Повечето хора, които могат да ни свържат със случилото се, ще бъдат убити в близките шест месеца.
— Значи сме в безопасност? — задъхано промълви тя. — И ще живеем в охранявана вила?
— Ще се оженим отново, официално. Ще имаме дете. Две деца. За такава безопасност говоря. Заплахата винаги ще съществува. Но ще се справим.
— Обичам те — каза тя и даде воля на сълзите си, когато отново се качиха в джипа.
— Всичко е наред — Уил натисна газта. — Защото този път ще останеш с мен. Няма бягство, за никого от нас, няма връщане назад.
— Отбий и спри — настоя Мелиса. Желаеше го, изгаряше. Не беше я докосвал от две седмици. — Спри.
Уил хвърли поглед към нея и се усмихна.
— Ненаситна — отбеляза той.
— Не зная кой от двама ни е ненаситен — отвърна тя. — Ще видим.
Уил отново се усмихна и спря джипа край пътя. После се качи отзад, сграбчи Мелиса, своята съпруга, своята страст, в прегръдката си и започна да я целува по шията, отново и отново, сякаш никога нямаше да спре.