— Не ме интересува какво предпочиташ. Постъпваш в школа за офицери. Подпиши тук.
Животът в Сапдхърст5 беше адски суров. Идеален за Уил Хайд. Получаваше редовна заплата и полагаше толкова физически усилия, че в края на деня се чувстваше смазан. Забравяше за разбитото си сърце, докато ръцете и краката му крещяха от болка. Уил се отличаваше във всички дисциплини. Беше най-интелигентният кадет в курса; другите млади мъже с неговите интелектуални способности не ставаха войници, а учеха в колежи. Уил бе пристигнал физически силен, но излезе още по-силен. Ставаше преди другите кадети и отиваше в тренировъчната зала. Състави си диета, богата на протеини. Фигурата му стана по-издължена и широкоплещеста. Два пъти се наложи да получи нова униформа.
Непоколебимата му упоритост скоро бе забелязана. Беше сигурен кандидат за Меча на честта6. Но никога нямаше да стигне толкова далеч.
Беше втората година от обучението му. Уил бе на двадесет и две години. Стоеше облегнат с гръб на едно дърво след тичане, със зачервено лице, задъхан, когато те дойдоха при него. Двама мъже с черни костюми, не с военни униформи.
— Уилям Хайд?
— Да, сър.
Уилям се отнасяше към всички цивилни с изключително уважение, но се ядоса. Беше по екип за джогинг с тъмни петна от пот. Имаше нужда от няколко мига да си отдъхне от изтощителния петнадесеткилометров крос.
— Дошли сме да поговорим с вас.
Погледна часовника си.
— Съжалявам, но след двадесет минути съм на лекция, а трябва да взема душ и да се преоблека.
— Освободен сте от лекцията, кадет Хайд.
Уилям бавно се изправи. Инстинктивно разбра, че тези мъже не се шегуват. Кой можеше да проникне зад стените на Сандхърст, цивилен, и да настоява да говори с него? Нито беше престъпник, нито имаше богати чичовци, които неочаквано биха могли да му оставят голямо наследство.
— МИ-5? — попита той.
Двамата се спогледаха. На лицето на по-слабия за миг се появи усмивка.
— МИ-6.
— Искаме да станеш наш агент — каза другият, макар и да бе излишно.
Уил се усмихна, за първи път от шест месеца, искрено.
— Защо не казахте по-рано? — попита той.
Обучиха го удивително бързо. Беше роден за шпионин, ненадминат по способностите си да разшифрова, да се слива с тълпата, да анализира. Командирите искаха да го видят в акция час по-скоро. Изпратиха го в Джордън, за да издири агент на Абу Юсеф, известен саудитски терорист, извършващ банкови измами, трудна мишена. Беше се внедрил дълбоко в системата и доброто общество. Други агенти се бяха опитвали да го открият и бяха постигнали скромен успех.
Уил се включи в издирването и успя да идентифицира човека за осем седмици. Веднага бе повишен. През следващото десетилетие постоянно му възлагаха задачи. Това бе добре дошло за него. Беше млад, необвързан. Живееше на път, за работата, в хотели и жилища на агенти, понякога в по-малки щабове. Ядеше каквото му донесат. Спеше с местни жени, служителки от консулства, понякога шпионки като нето. Тези момичета бяха добри любовници. Сред толкова много смърт понякога човек изпитваше нужда да докаже, че все още е жив.
Заплащането бе разумно, значително по-добро от това на кадетите в армията. Имаше премии за добра работа, премии за риск, подкупи, за които началникът му свиваше рамене и казваше, че може да задържи. А Уил Хайд нямаше разходи. Не притежаваше имот, нямаше корени. Когато изпълни една задача, веднага искаше нова.
Парите в сигурната му банкова сметка в Лихтенщайн започнаха да растат.
Уил имаше отличен усет за бизнес, който в своята сфера на работа непрекъснато усъвършенстваше. Хората, които издирваше, бяха експерти не само с пистолетите. Крадяха, мамеха, занимаваха се с трафик; трупаха мръсни пари и търгуваха с информация. Докато ги следеше, Уил започна да схваща модела.
Една нощ, от малката си стая в мотел в центъра на Кайро, Уил Хайд се обади на „Фарел енд Жиронд“, най-сигурната брокерска фирма за частни клиенти в Европа. Казаха му, че минималният им депозит е петдесет хиляди паунда. Уил внесе седемдесет и даде указания за купуване на акции на три компании. „Кордекс“, „Брут Джи Ем Би“ и „Майкрософт“, малка технологична компания от Сиатъл.
Акциите на „Майкрософт“ изведнъж се покачиха с малка сума. На „Кордекс“ скочиха с десет процента през следващата седмица. „Брут Джи Ем Би“ загуби пари.
— Можем да спрем загубите, да се оттеглим от позиции — предложи брокерът му.
5
Център на Кралската военна академия за обучение на офицери за Британската армия. — Б.пр.
6
Отличие, връчвано на кадет от Британската армия, посочен от коменданта за най-добър в корпуса. — Б.пр.