Луиджи живееше със сина си Мелкиоре, сладкаря, и съпругата му Сузана. В сърцето си Луиджи не можеше да разбере избора на Мелкиоре. Вярно, Сузана не бе виновна, че имаше болен стомах и не беше в състояние да оцени хляба, който беше животът им. Но Сузана не беше лесен човек, с когото да се живее без проблеми. У нея имаше нещо свадливо. Физически тя беше единствената болезнено слаба в околността. А езикът й беше толкова остър, колкото и чертите й. Често говореше за прогреса, за необходимостта да се работи с модерни средства и никога не се уморяваше да изтъква предимствата на електрическите фурни пред печките на дърва и на промишлените постижения, които могат да механизират процеса на месене, който Луиджи обичаше повече от всичко друго. Хлебарят беше непоколебим, но синът му, който копнееше за спокоен живот, започваше да подкрепя жена си.
Най-големият страх на Сузана, който често тревожеше съня й през нощта, беше, че нейният свекър ще се ожени повторно и тя следеше с тревога вниманието, което той оказваше на Кончета Крочета. Тя не се поколеба да прокълне съюза и може би точно това попречи на господарката ми да отговори с повече чувства на ухажването на хлебаря.
Бидейки така самотен, Луиджи започна да се чувства изолиран в собствения си магазин и се страхуваше какво ще донесе бъдещето. В резултат или може би заради самотата и страха той работеше по-усилно от всякога и правеше повече и по-добър хляб.
Пета глава
До пекарната на Бордино се намираше „Щастливото прасе“ — месарницата, която фамилия Касторини държеше в продължение на поколения. Над фасадата, окачено на жици, висеше огромно златно прасе и се усмихваше до уши по-дълго, отколкото някой можеше да си спомни.
Под прасето във витрината бяха изложени всички месарски стоки, които можеха да се намерят вътре: въжета розови наденици висяха на гирлянди, вариращи от миниатюрни с размерите на маслини до големи, дълги по трийсет сантиметра. Имаше качаторе, качаторини, котечини, луганига, мусети и мортадела. Бяха изложени бутове пушена шунка заедно с калъпи варена шунка, блестящи сребърни подноси с нарязани меса, момици, котлети, шкембе, мозък, бекон, сърца, черен дроб и език, а също и цели свински глави с ябълки в устите. Между свинските продукти се виждаха притиснати буркани с мас, горчица, мариновани зеленчуци и бутилки с олио и оцет.
Фернанда Пондероза влезе през вратата на месарницата, оставяйки карнавала зад себе си. Вътре беше хладно и тихо. Белите мраморни повърхности блестяха и въздухът бе пропит с бледорозовия парфюм на свинско.
Отзад една врата водеше към вътрешна стая. Това беше студената стая, където Примо Касторини работеше и приготвяше огромното разнообразие от пресни и пушени меса за изхранване на околността. Всичко се правеше в съответствие със старите традиции, рецепти, които Примо Касторини държеше само в главата си и чиито тайни яростно бранеше. Когато видя Фернанда Пондероза, той усети как нещо вътре в него прещрака. В тясното пространство неговият прелъстителен аромат я заля като вълна, а очите му не изпускаха нейните.
Тя с мъка отмести поглед и остави очите му гладни, после се вторачи в тезгяха, където видя ръцете му сред змии от наденици. Те не отговориха на очакванията й. Бяха гладки и розови, с доста дълги пръсти. Почувства, че Примо Касторини има неподходящи ръце. Те изобщо не приличаха на ръцете на касапин. Това бяха длани на диригент на оркестър, на магьосник или свещеник. Тези ръце правеха котечини: пълнеха свински черва със смес от свински обрезки, крехко свинско месо, мас, подправки и варени свински уши. Въобразяваше ли си или те затрепериха под нейния изпитателен поглед?
Примо Касторини почувства как обикновено сухите му длани плувнаха в пот. Излишната влага щеше да направи месото трудно за обработка и да съсипе надениците. Той усещаше как напрегнатите му мускули разкривяват линията на престилката му. Трябваше да се концентрира върху работата. По-късно можеше да мисли за нея. Когато бъде далеч от нея, треската му ще се поохлади и ще може да си позволи да се наслаждава отново и отново на всяка нейна подробност. Но това не беше лесно. Той цяла сутрин не успяваше да я изхвърли от главата си. И дали ставаше дума само за тази сутрин, само за изминалите няколко часа? Не можеше да бъде. За това време тя се превърна в негов живот. В негова мания. Не можеше да не мисли за нея. Беше го превзела изцяло. А сега превземаше и бизнеса му. Защо не й бе дал по-голяма престилка? Тя преливаше от тази, която Силвана винаги носеше. Той не можеше да се концентрира, след като трябваше да гледа този бюст, навиращ се в лицето му. И тези опасни проблясващи очи. Ако не поставеше сърцето си в надениците, те щяха да станат безвкусни, а заедно с тях и бизнесът му, вече изложен на риск, щеше да пострада още повече. Имаше шанс да го запази, но само ако му отдадеше всичко от себе си. Света Богородице, нейната миризма можеше да побърка всеки мъж. С всяко свое дихание тя му нанасяше удар в стомаха. Той си наложи да си представи, че е замразен в леден куб. Заскърца със зъби. Мълчаливо се помоли тялото му да остане спокойно.