Въздухът в стаята беше студен и сух. Цареше тишина. Помещението бе почти херметически затворено. Нямаше нужда от думи. Наистина нямаше да е мъдро да се наруши тишината — все едно да се счупи скъпоценно яйце. Това беше пантомима или ням филм.
Те работиха заедно целия следобед, за да приготвят тайните смеси по рецептите. Примо Касторини знаеше, че неговите конкуренти от фабриката за свинско на Пучило нямаше да се спрат пред нищо, за да се сдобият с тях. Двамата работеха мълчаливо с прецизността на хирурзи и всъщност нямаше нужда от разговор, защото движенията им се извършваха в почти пълен синхрон и те без думи знаеха какво бе необходимо, което обикновено се наблюдава при хора, работили заедно в продължение на няколко години.
Понякога, докато обръщаха розовите панделки свинско върху мраморния тезгях, пръстите им неволно се докосваха. В такива моменти Примо Касторини се сепваше, сякаш биваше опарен, и когато той правеше това, ъгълчетата на устата на Фернанда Пондероза се повдигаха нагоре в нежна извивка, която тя облизваше с върха на езика си.
Отначало Примо Касторини не хранеше особени надежди за способностите на Фернанда Пондероза. Той я смяташе за онзи тип жени, които са предназначени за показ. Но беше изненадан и въпреки че нямаше да го признае — дори се впечатли. Нейните големи пръсти бяха сръчни, тя работеше внимателно и неуморно и бе почти толкова добра, колкото и той. Примо започна да изпитва чувство за малоценност. Тя манипулираше месото по начин, който го караше да изпитва слабост. Начинът, по който оформяше надениците с търкалящо движение, бе истински акт на поезия. Той отново започна да усеща как съзнанието му се замъглява. Изпи чаша студена вода и избърса бавно уста с опакото на дланта си.
Въпреки пристъпите на Примо Касторини, неговите горещи вълни, сърцебиенето, които напразно се опитваше да скрие от Фернанда Пондероза, двамата свършиха невероятно количество работа през този тих, тлеещ следобед. Заедно изпълниха поръчки, които изоставаха със седмици. Сам Примо Касторини сигурно нямаше да се справи с всекидневните поръчки, които валяха от целия свят. Но не можеше да наеме някой да му помогне, защото не се доверяваше на никого за рецептите си и изпитваше параноичен страх от шпиони. В лицето на Фернанда Пондероза мечтите му се осъществяваха по повече от един начин. Тъй като тя бе част от семейството, той чувстваше, че може да й се довери за рецептите си. Но знаеше, че не може да й довери сърцето си.
По-късно двамата можаха да продължат с обработката на шунките, които въпреки титаничните усилия на Примо Касторини също бяха изостанали.
В продължение на трийсет дни всеки божи ден хилядата нови бута шунка трябваше да бъдат разтривани със сол, която ги предпазваше, преди да бъдат окачени за узряване за една година. След това трябваше да се прехвърля целият запас шунка в складовете, за да се провери степента, която всяка бе достигнала в развитието си. Докато показваше на Фернанда Пондероза как се прави това, Примо Касторини масажираше шунката като любовница. Това беше акт на преданост, от който Фернанда Пондероза я напушваше смях. Тя можеше да втрива сол в някой труп, но не бе в състояние да се влюби в него.
Веднъж, когато му свърши солта, Примо Касторини мина зад нея, за да се пресегне за ново чувалче. Въпреки че успя да не я докосне, защото тялото й го привличаше като магнит, атмосферата между тях внезапно оживя. Моментално стана гореща и напрегната въпреки гробовния хлад на стаята. Тялото го сърбеше и той не знаеше къде първо да се почеше.
Накрая работата им за деня приключи. Всички шунки бяха осолени и складирани. Надениците бяха опаковани в неомазняващи се хартиени пакети и подредени в кашони. Хладилната стая бе измита и блестеше в светлината на флуоресцентната тръба. Примо Касторини не успя да измисли друга причина, за да я задържи там. Макар да не искаше да я освободи, той знаеше, че ако не се махне скоро от нея, нещо в него ще избухне.