Защо тя не издаваше нищо за себе си? Той се бе опитал да завърже разговор с нея. Да я предразположи към откровеност. В края на краищата, те всъщност бяха роднини. В продължение на двата мъчителни, великолепни дни, през които работиха заедно, тя не разкри нищо. Никаква лична информация. Това беше подозрително. Какво криеше? Каква игра играеше? Какво беше бъдещето й?
Трябваше ли сега да отиде при нея? Да се хвърли в краката й? Да я хвърли на леглото и да й покаже любовта на един истински мъж? Само едно нещо го спираше: не можеше да рискува тя да го отхвърли. Знаеше, че може да понесе всичко освен това. Единствено това щеше да го съсипе. Ох, само да дойде утрешният ден и отново да бъде с нея. Да нахрани очите си с нея. Да вдишва неотразимата й миризма. Да усеща тръпката от тялото, й, когато минава наблизо. Как щеше да изтърпи бавно точещите се часове на оставащата нощ?
Краката му сами го отведоха до старата му фамилна къща. Искаше само да я зърне, това бе всичко. Но нямаше нито една запалена светлина. Мястото изглеждаше изоставено. И ревността му веднага започна да рисува в съзнанието му болезнени картини: Фернанда Пондероза и някакъв мистериозен мъж вечерят на свещи в ресторант „Бенито“, танцуват танго в „Дивина“ или още по-лошо, лежат прегърнати в огромно кръгло легло, застлано с черни сатенени чаршафи.
Но Фернанда Пондероза не беше излязла в града с друг мъж. Разбира се, че не. Тя се намираше в древната кухня на Касторини и допиваше чаша студено кафе, което бе забравила да изпие. Беше се стьмнило, както седеше до дългата маса, вглъбена в спомени за миналото, опитваща се да увлече Силвана в разговор, но Силвана решително отказваше да се появи.
Когато Примо Касторини се отдалечи, изпълнен с горчива ярост, той не забеляза фигурата на Сузана Бордино, която дебнеше в сенките, наблюдаваше и чакаше. Тя също бе заета с мисли за непознатата, но поради различна причина.
Трета глава
Бебетата личинки в гардероба на Аркадио Карнабучи умряха сгърчени поради липсата на храна. Майката молец лежеше в един ъгъл, крилата й бяха пречупени под тежестта на мъката. Напразно бяха чакали ден подир ден завръщането на костюма. Той никога не пристигна.
Всъщност костюмът беше изхвърлен на боклука от Кончета Крочета, която го намери захвърлен в коридора, когато дойде да посети Аркадио Карнабучи. С удивителния си инстинкт моята господарка беше отгатнала, че нещо го измъчва, и пристигна неканена.
Тя влезе в кухнята и откри тялото на моя производител на маслини отпуснато на стола, само по дълги долни гащи, от които капеше вода — той ги сваляше само през месец август, — и една долна риза. Трябва да отбележа, че каквото и да носеше, аз винаги го намирах възхитителен.
Но това, което тя не успя да предвиди, беше тежестта на нещастието, което, изглежда, го бе поразило толкова жестоко предния ден. Очите му бяха отворени, но невиждащи, той се намираше в безсъзнание и едва дишаше. Плътта му бе студена и сива, много по-сива от обикновено, и косата му, стърчаща като купчина катран върху главата, я накара да изпита чувство на тревога, каквото рядко бе изпитвала по време на дългата си забележителна кариера. Цялото му същество сочеше наличието на някаква рядка и ужасна инфекция.
Кончета Крочета имаше предпазливостта да си сложи чифт гумени ръкавици, купени на едро от същия този търговец, който бе пътувал на „Санта Луиджия“ в страх от Фернанда Пондероза, и извърши обичайните тестове. Тя откри, че той е полумъртъв. Дори може би и по-малко жив.
Настани го колкото можа по-удобно, като махна падналата в скута му шунка и го покри с една черга от пода, която беше осеяна със смачкани парчета картон. Присъствието на шунката я тревожеше. Бе чувала навремето за някои гротескни фетиши, но никой от тях не включваше студено месо. Тя бързо телефонира за линейка.
Аз наблюдавах с тревога през прозореца с притиснати до стъклото ноздри. Само да можех самата аз да вляза в къщичката, тогава щях да го спася: щях да му направя изкуствено дишане уста в уста, сърдечен масаж и каквото бе необходимо. Бях наблюдавала господарката си достатъчно, за да мога да извършвам сама такива процедури.
Защо Кончета Крочета не направи нищо повече? Защо не му инжектира някакво лекарство? Защо не го зашлеви по лицето? Защо не го поля със студена вода? Нещо. Каквото и да е. За да го събуди от тази ужасна вцепененост, която така ме изпълваше със страх.