Накрая количката с вечерята влезе в стаята и Аркадио Карнабучи си спомни, че не е ял нищо от закуска. Колко хубаво миришеше заешкото задушено. Той все още можеше да долавя миризми. Макар по-голямата част от тялото му да бе изключила, миризмите все още успяваха да се промъкнат около краищата на пластмасовите тръби, пъхнати безцеремонно в носа му. Но за Аркадио Карнабучи нямаше да има заешко задушено. Той беше принуден да лежи неподвижен и да гледа как другите пациенти, възрастни мъже в пижами, се събират около една централна маса, за да го излапат. Вечерята на производителя на маслини беше дадена венозно чрез друга система в ръката му и тя не миришеше на нищо друго освен на антисептик.
Аркадио Карнабучи прекара нощта с отворени очи и без да мига въпреки усилията на Карлота Болета, нощната сестра в отделението, която се опита да ги затвори с нежните си пръсти. Но те непрекъснато се отваряха по собствена воля. Навън аз продължавах да бдя над Аркадио Карнабучи като ангел пазител, докато той се печеше на несправедливия огън на своята съдба.
Докато лежеше там, погребан в собственото си тяло, той знаеше, че може да изпусне шанса си с Фернанда Пондероза. Не му хареса погледът, който му хвърли касапинът предишната сутрин. Той бе загубил представа за времето. Кончета Крочета съобщи на лекарите, че е седял отпуснат на стола си в продължение на двадесет и четири часа. Откъде можеше тя да знае това? Не ставаше ли дума за вчера? Струваше му се, че е изживял цял един живот оттогава.
Да, тогава той беше доловил нещо в Примо Касторини, което не му хареса, каквото и да бе то. Несъмнено касапинът също бе влюбен в нея. И защо да не бъде? Фернанда Пондероза беше толкова чувствена, че всеки мъж би бил глупак да не я обича. А той познаваше навиците на касапина, неговото безсрамно задиряне на жени в района: млади момичета, вдовици, домакини, майки и както мълвата твърдеше, дори монахини. И сега той, Аркадио Карнабучи, го улесняваше да я грабне, точно както брат му бе грабнал сестра й изпод носа му. Историята се повтаряше.
О, каква нещастна душа беше той. Но не можеше да позволи това да се случи. Не можеше да позволи на проклетия касапин да открадне неговата невеста. И преди всичко защото тя бе дошла за него. Той я бе повикал, като засади и изяде любовните си семена като дух, пуснат от бутилка. Нямаше да приеме поражението. Щеше да се бори за нея. До смърт, ако е необходимо.
Само трябваше да се измъкне оттук. Но как?
Той продължи да се бори мълчаливо да помръдне безполезното си тяло. Концентрира всичките си усилия да повдигне само кутрето си, но парчето отпусната плът се противопоставяше на всеки негов опит да го помръдне. Накрая, изтощен, той потъна в ужасен кошмар. В него той лежеше като затворник в собственото си тяло, което не искаше да помръдне.
Пета глава
На другата сутрин Помилио Мадалони, най-възрастният от момчетата на Мадалони и естествен наследник на широко разпрострялата се бизнес империя на баща си, нахлу в „Щастливото Прасе“ и подхвърли един брой на „Ил кориере“ върху тезгяха по посока на Примо Касторини.
— Свършено е с теб, Касторини — измърмори той, без видимо да помръдва горната си устна, върху която цъфтеше нещо, което той се опитваше да представи като мустаци.
Заглавието сякаш изкрещя на касапина: „Шунка оставя местен мъж полумъртъв.“ Следваха зловещи подробности. Имаше снимки на Аркадио Карнабучи в болничното му легло със седем тръби в бедния му подут нос; отзад се виждах само аз как надничам през прозореца. Не смятам, че съм излязла добре на снимката.
Имаше и фотография, на която би трябвало да е заснета прословутата шунка, със сензационното заглавие „Шунки «Касторини»: връзката с мистериозното медицинско състояние“, но Примо Касторини веднага видя, че това е някаква шунка самозванка. Той можеше да познае навсякъде някоя от собствените си шунки. По-вероятно беше майка първескиня да обърка бебето си, отколкото Примо Касторини да не познае някоя от своите шунки. Но въпреки това той трябваше да признае, че шунката притежава прилична прилика с някоя от неговите собствени, което можеше да бъде достатъчно за непросветените.
Под статията цялата останала страница бе заета с цветна реклама на фабриката за свинско на Пучило, на която се виждаха усмихнати прасета с лозунга „Домакини, можете ли да си позволите да рискувате? Купувайте сигурна шунка: елате при Пучило.“