Фернанда Пондероза, която се бе приближила да погледне вестника, накара младежа в прекалено широк костюм на тънко райе да почувства внезапен прилив на хормони, какъвто не бе изпитвал от пубертета си. Устата му зина и макар бързо да я затвори отново и да се престори на светски мъж, той не успя да скрие похотта си нито от Фернанда Пондероза, нито от Примо Касторини.
Той излетя от магазина като спукан балон, зачервен, объркан и пламнал от младежкото си поруменяване. Примо Касторини поглаждаше големия си нож под тезгяха. Щеше да му покаже на това учениче. Така да поглъща с очи неговата жена. В гнева си той заби ножа върху обидната статия в касапския блок отдолу, където той остана зловещо да трепти.
Помилио Мадалони остави след себе си следа от неприятни чувства, сърбяща жега, ярост, насмешка, неловки пространства и влага, която увисна във въздуха до новото позвъняване на камбанката, обявило пристигането на синьор Алберто Кокоца от Хигиенно-епидемиологичната инспекция, който желаеше да вземе една от шунките за изследване.
— Това е абсурд — заяви Примо Касторини, кипнал от гняв. — Не мога да бъда отговорен за това, което правят хората с моите шунки, след като напуснат магазина. Не нося никаква отговорност. Това е конспирация. Те се опитват да ликвидират бизнеса ми. За това се касае.
— Хигиенно-епидемиологичната инспекция е длъжна да пази здравето на гражданите, синьор Касторини. Аз само си върша работата.
Примо Касторини усети, че започва да губи контрол. Имаше чувството, че участва в някакъв продължителен, подобен на самия живот кошмар. Физически той се беше стопил, защото напрежението от последните седмици му се бе отразило зле. Представляваше кълбо от опънати нерви. Всичко се изплъзваше през пръстите му. Очите му отчаяно потърсиха някакъв смисъл в очите на Фернанда Пондероза, но не успяха да открият там нищо. Тя беше непроницаема. Той хвърли мрежата си там като рибар в открито море, но не улови нищо.
Въобрази ли си какво се случи после, или Фернанда Пондероза наистина го докосна? Докато гледаше в очите й като удавник, очаквайки спасение от нея, тя наистина ли се приближи до него, карайки пространството между тях да се свие и заблести? След това ароматът й го обгърна в прегръдка и се просмука в него. Тя се наведе към него и с върховете на пръстите си докосна неговите; които бяха разперени върху тезгяха. Той потрепна при този контакт. Докосването й го изгаряше и той неволно шумно си пое въздух. Пръстите й се придвижиха нагоре до голите му предмишници, изпълнени със здрави мускули и покрити с гъсти косми като гора. Тогава той се олюля сякаш в агония. След като беше толкова стегнат и напрегнат в продължение на дълго време, сега щеше да колабира. Дишаше благодарение на волята си и бързо отметна глава назад. Едва се сдържаше.
Щеше му се да убие човека, който накара кравешкия хлопатар да зазвъни отново и да прекрати този безкраен момент. Това беше Луиджи Бордино, който носеше роза от хляб като подарък за Фернанда Пондероза и искаше първата си партида наденици за деня. Той не обърна внимание на бележката, попаднала под вратата на дома му и под вратите на всички останали къщи в града, която го съветваше да прехвърли клиентелата си към магазина на Пучило. Беше готов да умре за Фернанда Пондероза. Каква чест щеше да бъде това. Надменният пекар стана още по-важен при мисълта за опасния живот, който водеше.
Примо Касторини тлееше като невидим огън. Трябваше да убие скоро Луиджи Бордино или щеше да се побърка. Но зад Луиджи имаше и други безразсъдни мъже, желаещи да купят нещо от нея, да изпитат радостта да бъдат обслужени от нея или тя лично да им премери надениците. Да плесне свинските им пържоли в тавичката на кантара със звука на целувка. Ако пръстите й бяха докосвали мозъците, големите грапави езици, свинските сърца, с толкова по-голямо удоволствие щяха да им се насладят те. Някои от тях се тревожеха от заплахите, но не можеха да си наложат да стоят далеч от нея.
Макар мястото да гъмжеше от клиенти въпреки пакостната вестникарска статия, нито една шунка не бе продадена през целия ден.
Примо Касторини искаше да затвори магазина и да изгони клиентите, да ги изхвърли вън на улицата. Той мрачно точеше острието на ножа си, докато Фернанда Пондероза обслужваше клиентите. Тя наистина ли го погали? Кожата му все още гореше, но върху нея нямаше следи от допира й. Не можеше да повярва, че това наистина се е случило. Сигурно си го е въобразил. Нищо във външния й вид не издаваше по никакъв начин този момент на интимност между тях. Абсолютно нищо. Тя беше изправена, надменна както винаги и сега дори не го поглеждаше. Той полудяваше. Усещаше как разумът го напуска като пясък в пясъчен часовник.