Мигащата светлина на свещ го насочи най-сетне към вратата на банята, открехната достатъчно, за да погледне вътре. Стоеше там и квадратните му рамене изпълваха рамката на вратата, несигурен, вторачен, и макар тя да се направи, че не го е забелязала, искаше той да я гледа.
Бавно, ритмично тя оставяше гъбата да се напоява добре с вода и после я вдигаше високо над себе си, а излишната вода проследяваше вените на предмишниците й. Водата се изливаше върху блестящата й плът: шията й, великолепните й гърди, които подскачаха нагоре-надолу, понякога под повърхността на водата, понякога — възбуждащо над нея. Единственият звук, който се чуваше, бе на вода, падаща във вода.
Докато гледаше, устата на Примо Касторини пресъхна. Той дори забрави, че трябва да диша. Чувстваше се като гъбата, която бе изстискана. Тялото, а не ръцете му, отвори вратата докрай. То не издържаше повече и постъпи мъдро. Миризмата му надделя над аромата на маслото за баня и кремовете: тлеещият мускус на феромони6, копнеж и похот. Той влезе и коленичи на пода до ваната. Наведе се, започна да вади кичурите коса от водата и да ги навива около кока на главата й. Водата намокри маншетите на ризата му, разля се над ръба на ваната и от плочките на пода попи в колената на панталоните му. Той беше мокър, но не го забелязваше. Кичурите коса се противяха на опитите му да ги улови и тихо паднаха отново във водата.
Дивите му очи я огледаха и ръцете му ги последваха. Мокрото й тяло бе най-чувственото въобразимо творение. Тя легна назад със затворени очи и позволи на най-чувствителните ръце в околността да я изследват напълно. За в бъдеще той не искаше да докосва нищо друго освен нея. Галеше я цялата под водата. Инстинктивно отгатваше местата, които я караха да прави гримаси. Дишането й се задълбочи и учести и той трябваше да полага сетни усилия, за да се сдържа.
Гръмотевиците разтърсваха къщата из основи. Светкавиците разцепваха небето и го оцветяваха в зелено, после в жълто и червено. Бурята беше точно над тях. Примо Касторини се изправи и в разноцветните светлини, които осветяваха стаята, очите им се срещнаха и погледите им се сключиха. Дали ревът, който се чу, беше от бурята, или дойде някъде издълбоко от тялото на Примо Касторини? Трудно бе да се каже.
Той разкъса мокрите си дрехи с една ръка. Те паднаха едновременно, все едно бяха от хартия. Ясно им бе, че е безсмислено да се съпротивляват. Риза, панталони, бельо и дори, удивително, чорапите и обувките. Без подскачане, дърпане, проклятия, извивания и неудобство. При разкрилата се гледка очите на Фернанда Пондероза се разшириха моментално. Това бе единственият път, когато тя издаде емоциите си. Усети как я вдигат от водата. Водата течеше от нея на вадички, които се изливаха на пода.
С артилерийски гръм огромни гневни капки дъжд с размерите на яйце експлодираха при съприкосновение с керемидите на покрива. Най-после заваля. Какъв дъжд беше това!
Примо Касторини изнесе Фернанда Пондероза от банята и я занесе в спалнята.
Пета глава
Поради някаква игра на светлината извиващите се фигури на Фернанда Пондероза и Примо Касторини бяха уголемени до чудовищни размери и проектирани през прозореца на спалнята върху непрекъснато променящото се платно на снишаващото се небе.
Навън валеше като из ведро. Дъждът съскаше върху нагорещените повърхности и попиваше моментално. Всеки достатъчно неразумен, за да излезе навън, пострада от удари, които оставиха незаличими белези върху кожата. Това не беше благодатният дъжд, под който гражданите мечтаеха да танцуват голи. Този дъжд бе злокобен.
Междувременно зомбитата, които бяха събудени от бялата светлина, се приближаваха към къщата. Пръв пристигна моят възлюблен. Беше чудо, че успя да се добере дотам без очила. На около четири километра преди целта бензинът на мотопеда свърши и той трябваше да измине пеша оставащото разстояние. Огромните дъждовни капки го удряха по лицето и тялото през тънкия плат на пижамата, но той не забелязваше това. Не съзнаваше нищо, освен мисълта за Фернанда Пондероза, която го подтикваше неотклонно напред. Изгаряше го ревност, много по-силна от самия него. Тя вървеше по стъпките му като охранена сянка, нашепваше отровата си в ушите му толкова силно, че заглушаваше воя на бурята. Сянката му съобщи, че тази нощ ще извърши убийство. И той го вярваше.
Фиделио Касторини напредваше бавно. Тялото му бе пострадало през месеците, когато бе лежал и спал в пещерата. Сега то бе тяло на старец. Планинските пътища и проходи, внезапно превърнати от дъжда в опасни капани, го очакваха в засада и той падаше многократно, получавайки ужасни наранявания.
6
Всяко вещество, което се изпуска от тялото на животно й влияе върху физиологията или поведението на друг представител от същия вид. — Бел.прев.