Аркадио Карнабучи не виждаше ясно нищо и зрението му бе допълнително затруднено от дъжда. Почти бе готов да повярва, че дъждът е част от заговора срещу него. Кошмарната нощ и бурята ставаха още по-ужасни поради слабото му зрение. Чудовищни форми се изправяха от сенките и го ужасяваха, след което точно толкова мистериозно изчезваха. Накрая той намери търсената къща. Обърка го липсата на собствената му къщурка на мястото, където я бе оставил, но след като започна да обикаля във все по-широки кръгове, той откри дома на Касторини, който беше обгърнат в пълен мрак, с изключение на моментите, когато имаше светкавици.
Докато се препъваше към къщата, злобната сянка, седнала на рамото му, призова Аркадио да се въоръжи. Един убиец се нуждае от оръжие.
— Ако касапинът се появи тази нощ, той ще умре — заяви дрезгаво гласът.
Аркадио кимна в знак на съгласие като хипнотизиран, после вдигна един голям камък, който го препъна на двора. Това беше костенурката Олга, която се къпеше в една локва. Трепереща, тя скри главата, краката и опашката си в черупката и започна да реди майчина молитва за безопасността на своите бебета.
Светкавиците осветяваха сцената, този път с жълтеникавия оттенък на бойния газ иприт. В тази частица от секундата ослепителна светлина Фиделио Касторини разпозна своята врата и се запъти към нея. Беше пристигнал у дома. Най-после у дома. В същата частица от секундата ослепителна светлина очите на Аркадио Карнабучи се фокусираха и той съзря отзад касапинът да се приближава към къщата.
— Бинго — извика гласът.
Най-лошите страхове на Аркадио Карнабучи се сбъднаха. През цялото време, докато лежеше в болницата, той бе имал право да се страхува от този зъл прелъстител. Надяваше се нещата да не са стигнали твърде далеч в негово отсъствие. Касапинът трябваше да умре. В това беше сигурен. Това бе единственият начин. Обезумял, той се затича напред и размаза костенурката в черепа на Фиделио. Фиделио нададе ужасен вик. В писъка, надвил шума на тази страховита нощ, се съдържаше цялата дяволска мъка от внезапното осъзнаване на собственото му нещастие.
Аркадио Карнабучи също се опита да изпищи, но от устата му не излезе звук. Той беше загубил гласа си завинаги и това бе единственото трайно последствие от неговата болест. Никога вече нямаше да говори или да пее. Тялото на касапина падна назад върху Аркадио и предизвика нов опит за пищене. Или може би той не бе спирал опитите си да пищи. Кой би могъл да каже?
Светкавица блесна отново и този път светлината се задържа, зелена и зловеща, и Аркадио видя грешката си. Това изобщо не беше касапинът. Макар фигурите им отзад да бяха абсолютно еднакви, отпред те се различаваха. Този тип имаше гъста брада, прорасла до коленете. И коса като храст. Касапинът определено имаше гъста коса, но тя беше нищо в сравнение с тази. И от устата му, от която течеше струйка кръв, се подаваха огромни, подобни на кучешки зъби, които повече от всичко останало вселиха страх в душата на Аркадио Карнабучи.
В кратката почивка между седмия и осмия тур на тяхната любовна схватка Фернанда Пондероза и Примо Касторини чуха писъка, който раздра нощта. Примо Касторини настояваше да продължат, без да обръщат внимание на нищо, но Фернанда Пондероза бе обзета от предчувствието за някаква трагедия и побърза да се облече въпреки опитите му да я спре. Затова и той отвори стенния гардероб и извади някои от дрехите на брат си, които все още висяха там.
Дъждът внезапно спря и остави въздуха свеж и хладен. Гръмотевиците отминаха към планините и небето остана светло като ден.
Задъханите любовници се появиха на сцената на убийството точно в същия момент, в който в пълен галоп аз влязох в двора, яздена от господарката ми. Бяхме последвани от ревящи сирени, които обявяваха пристигането на камион карабинери и на линейката, шофирана от Ирина Бианкарди, подкрепена от Джанлуиджи Пупини.
Моят възлюблен, който все още издаваше безмълвен писък, изглеждаше невменяем, особено когато стана свидетел на прекалено очевидната връзка между нея, която продължаваше да счита за своя бъдеща невеста, и касапина, който не можеше да бъде по-жив в това си състояние.
— Фиделио — изрева Примо Касторини, след като разпозна брат си въпреки вълчия му вид, и падна на колене до тялото.
— Силвана — измърмори Фиделио при вида на Фернанда Пондероза. После със сетни сили добави „Обичам те“ и мигом издъхна.