Кин изключи и се облегна назад.
— Трябваше да съобщиш на компанията — промълви тихо тя. — Има още време.
— Знаеш какво щеше да стане. Той може и да е луд, ама глупак не е. Сигурно е подготвен за всякакви капани. Освен това Кунг не е човешки свят. Разпоредбите на компанията там много-много не важат. Той ще се покрие, ще се скатае, ще му загубим дирите. — отговори си тя.
— Имаш дълг — напомни си тя. — Не можеш да оставиш заплаха като него да си щъка свободно насам-натам само за да начешеш любопитството си.
И си отговори:
— Що пък не?
Колко е богата Кин Арад, дъщеря на истинката Земя и автор на „Безспирно сътворение“? Компанията плащаше на своите служители в Дни, но тъй като те печелеха далеч повече от Ден за ден, често продаваха излишъка си от време за по-традиционна валута. Времевата й сметка в момента показваше, че разполага с още 368 години, 5 седмици и 2 дни на ръка, плюс 180 000 кредита — а кредитите в днешно време заслужават доверие.
За всеки случай кредитите бяха обезпечени с Дни. Галактиката беше претъпкана с редки елементи. Трансмутерът в сърцето на всяка машина за пластове и сложи-масичка можеше да ти произведе каквото и да е. Кое ли друго освен дълголетието би могло да обезпечи валутата? Кин можеше да си купува живот. Соломон дали би могъл да си купи? Ами Клорити? Или пък Хюс?1
Кин Арад беше богата.
Бръмна алармено устройство. Слънцето на Кралството изпълваше предния екран като поръбен с огън черен диск; сензорите отдавна се бяха отвратили от сиянието му.
Кин изключи гласа на кораба, защото много мразеше броенето преди скока в Другадето. Все едно да чакаш смъртта. Ако компютърът беше прав, а той никога не грешеше, корабът щеше да скочи веднага щом достигне приемлива орбитална скорост с оглед на…
(няколко секунди миене на свят, кратка агония на отчаянието. Душеизоставяне — така го наричаха въз основа на почти никакви доказателства. Определено, нещо в човешкия ум отказваше да пътува със скорост, по-голяма от — това бе експериментално потвърдено — 0,7 светлинни години в секунда, така че дори след кратък прескок през Другадето се появяваше кух и черен период, преди мислите отново да се втуррррр)
…крайната цел. Кин удържа равновесие и погледна навън. Слънцето на Кунг беше хладно червено джудже. Статистиката твърдеше, че било малко. Лъжеше. На разстояние четири милиона мили от него то направо си беше гигант. Кунг буквално плуваше из горния слой на атмосферата му… и ето го и него, съвсем ясно се виждаше — черен диск. Кин се усмихна. Кунгите, които живееха под постоянна плътна облачна покривка, и без това си бяха достатъчно смахнати. Каква ли религия щяха да си измислят тия, ако можеха да виждат небето?
Три часа по-късно тя напусна кораба на няколко мили от Върха на Линията на Кунг.
Спътникът бе украсен в стил Кунг — преобладаваха сивото и пурпурнокафявото, с изненадващи щрихи в инфарктно червено. Митничари нямаше. Кунг посрещаше контрабандистите с отворени обятия. Контрабандистите бяха хора богати.
Реактивните двигатели на скафандъра й леко я прекараха през един въздушен шлюз, който се отвори автоматично.
Върхът на Линията! Космическият край на мономолекулярната жица, която свързваше всеки цивилизован свят с голямата галактика! Портата към звездите, където роботи се блъскаха в десетооки извънземни, шпиони щъкаха предпазливо, златобради търговци на чудати, крехки стоки продаваха странни прахове, дето караха хората да лудват и да приказват с Бога, а сакати момченца целеха народа със странни електронни инструменти за изтръгване на чувства. Върхът на Линията! Як ритник — и вече имате начално ускорение. Върхът на Линията! Прагът на Вселената!
Както и да е, такава поне беше първоначалната идея. Но това тук беше действителността, а точно в момента Кунг хич не ставаше за туризъм. Кунгите, които крачеха из опърпаните коридори на спътника, бяха безспорно живописни, но познати на всички. В един от коридорите имаше и еднокрак ехфт с метачна машина. Ако беше шпионин на Галактическата федерация, то беше майстор на маскировката.
На голямото табло в главната чакалня пишеше, че има още час до следващата совалка надолу. Кин откри един бар с изглед към отсека на совалките. Наричаше се „Издъненият барабан“.
— Защо? — попита тя кунга зад бара. Той впери в нея очи като чинийки — погледът му беше същият онзи ласкав поглед, какъвто имат всички бармани из Вселената.