— Няма как да го биеш, по никой начин — обясни той. — Какво ще обичате?
— Аз пък мислех, че кунгите нямат чувство за хумор.
— Ами то си е така — Баркунгът я огледа внимателно. — От Земята ли сте?
— Да — отвърна Кин.
— От коя точно? Имам един чичобрат на Истинската Зе…
— От съвсем истинската — тросна му се Кин. Той отново я огледа замислено, после бръкна под тезгяха и измъкна касета с филмче, която Кин тутакси разпозна, и сърцето й се сви.
— Викам си, познавам го това лице — заяви тържествуващо баркунгът. — Веднага щом влязохте, и си викам, ама много ми е познато това лице… Разбира се, холограмата на обложката е лоша, но все пак… Ха. Може ли да й сложите един гласов отпечатък, как мислите, госпожице Арад? — И той пусна ужасна усмивка.
Тя се усмихна храбро и пое филмовата версия на „Безспирно сътворение“ от влажните му четирипръсти ръце.
— Естествено, доколкото разбирам, не е за вас, а за племенника ви Сам — грубиянски измърмори тя. Кунгът като че се сепна.
— Нямам племенник Сам — рече той, — макар че го бях нарочил за синобрата ми Бртклтц. Вие как разбрахте?
— Магийка — въздъхна Кин.
Тя отнесе питието си до големия прозорец и зарея ленив поглед към влекачите, които маневрираха товарните совалки по товаро-разтоварителните жици. Дочуваше как зад гърба баркунгът развълнувано приказва с някого по интеркома. После някой застана до стола й. Тя надзърна през рамо. До нея стърчеше един кунг.
Погледнете кунга. Висок два метра и повече, а най-отгоре — червен гребен, направен от нещо като коса. Две очи като чаени чинийки изпълваха цялото му лице и в момента бяха три четвърти притворени заради светлината, която баркунгът беше усилил до последно в знак на почит към Кин. Тялото му беше като скелет, с културистки мускули, нанизани по него като маниста на тел, и буца между раменните лопатки за третия бял дроб. Костюмът му беше шедьовър на шивашкото изкуство. То и нямаше как иначе. Куингът беше четирирък.
Той се ухили. Усмивката на куинга представлява червен полумесец, от който като струните на арфа се точат струйки слуз.
— Казвам се Марко Фарфарер — представи се той — и ако това би ви помогнало да престанете да ме зяпате така, аз съм натурализиран човек. Вие само си мислите, че виждате кунг. Нека един прост нещастен случай на грешка при раждане не кара и вас да грешите.
— Моите извинения — отвърна Кин. — Заради втория чифт ръце…
— Точно така. — Той се наведе по-ниско и й прошепна с глас, напоен с дъха на блатата:
— Плосък свят?
После седна и двамата се вторачиха един в друг — търсеха някакъв знак, който да им подскаже нещо.
— Как разбрахте? — попита Кин.
— Магийка — отвърна той. — Познах ви, разбира се. Книгата ви много ми хареса. Знам, че Кин Арад работи за Компанията. Виждам я седнала на Върха на Линията на Кунг, място, където не бих очаквал да я видя. Изглежда ми нещо нервна. Спомням си, че преди около месец, когато бях на Ехфтния и не можех да излетя — бях едва третият най-добър пилот на дълги прескоци в района, — към мен се приближи един човек, който…
— Май познавам този човек — прекъсна го Кин.
— Той разполагаше с разни неща и ми направи разни предложения. На вас какво ви предложи?
Кин сви рамене.
— Наред с другото и невидимо наметало.
Куингът се облещи.
— На мене ми предложи малка кесийка от животинска кожа, която произвежда ей тия — измърмори той. Кин вдигна банкнотите, които той остави на масата. Имаше пачка от по 100 и 1000 Дни, ехфтнийско керамично блокче от 144 пджума, тънко руло от най-различни човешки валути, неколкостотин жетона на Звездната камара и една компютърна карта.
— Известна част от валутата размених при една сарафка в Ехфтния — обясни Марко — и тя я прие. Няма по-сигурно доказателство за това, че е истинска, ако някога си си имал имал работа с жителите на Ехфтния. Според мен картата е ключ за автобанка, която вероятно се намира на Ехфтния. Имаше и още, предимно ехфтнийски доларови блокчета. По онова време бях беден.
Кин побутна пджумовото блокче и то се изтърколи по масата. Тя го проследи с поглед.
— Значи, кесията ги произвела, казвате? — попита тя бавно.
— О, да. Не беше по-голяма от човешка длан. Гледах ги как излизат. Помислих този мъж за служител на Компанията. Искаше да купи моите услуги.
— Като пилот?
Куингът махна едва-едва с единия чифт ръце.
— Мога да управлявам всякакви кораби, грешка няма. Дори такива без записи-матрици. Най-добрият съм… тези какво искат?
Баркунгът се приближи до масата, като свенливо мъкнеше подире си грамаданска космата камбана, подскачаща на един крак… Отгоре връз туфата бе прикрепено гласово устройство.