— Слава богу — отдъхна си кунгът. — Надявам се, че не съм ви обидил.
— Нищо, ще ми мине. Какво, ъъъ, ви накара да ме попитате?
— О, ако почна да ви разказвам, направо няма да ми повярвате, Кин Арад. Млади човешки женски с фрефр-прически и както те си мислят, истински кунгски рокли и повърхностни, неинформирани познания за тленг-музиката. Когато свирех на пиано в един нощен клуб в Креспо по време на кризата с космическите полети, ми се налагаше нощем да си заключвам прозорците, а веднъж две млади… — Той се сепна, после продължи: — Естествено, разбирам, че вие сте жена-космополит. Но веднъж ми се наложи да фрасна с един стол жената на посланика но Нова Земя.
Гарванът се наежи в прозрачната си клетка. Кин го погледна.
— Какво ще правим, ако Джало се свърже с нас? — попита тя.
Марко извади лулата от устата си.
— Какво ще правим ли? Аз имам намерение да посетя този плосък свят. Че какво друго?
Когато совалката се нахака в терминала и от люковете на спирачките блъвна дим, приливът тъкмо се беше надигнал. Куингите бяха решили проблема с нивото на водата, като бяха построили терминалите на платформа, която се издигаше и спадаше нагоре-надолу по Линията, докато мигриращите океани шаваха около планетата.
Кин се вгледа в сивия дъжд. Покрай платформата се клатушкаха и други закотвени плетени сгради. По това време малцина куинги бяха излезли навън и гребяха с плетени лодки по подвижните улици като Големска регата.
Марко зашляпа във водата и се появи, помъкнал подире си дребен, шашардисан кунг.
— Това тук разправя, че го били наели да ни вземе. Не е много драматично, нали?
Подюркван от Марко, лоцкунгът го поведе през ятото лодки, привързани към платформата, към един човешки туристически спийдстер — четирите му гуми сега служеха и за въздушни възглавници. Кин се настани на задната седалка. Дъждът беше топъл, а тя вече беше подгизнала. Може би кунгската вода притежаваше някакви особени проникващи свойства.
Марко набута лоцкунга на предната седалка и взе да бърника из контролното табло. Въжето, с което спийдстерът бе привързан, изстена и се отдели от кея, а лодката запърпори напред между две крила от пръски.
Куингът караше, опрял безгрижно трите си ръце на седалката под най-различен ъгъл.
Четири ръце. Това се срещаше рядко. В гадното време преди Революцията куингите от висшата каста бяха използвали митогенетични техники, с които моделираха развиващите се ембриони. Четири ръце означаваха принадлежност към кастата на воините. Кин реши да подходи тактично.
— Как така… — попита тя. — Как така носите само специално ушити ризи?
Той въобще и не погледна назад.
— Семейна традиция. Моето семейство винаги е изпращало едно от мъжките деца при воините. Те са поработили и върху майка ми, но… спомняте ли си Повредата по Линия от петдесет и осма?
— Естествено. Земята беше отрязана от Вселената за цял месец. Някакъв опасен луд бе заложил бомби едновременно и на двата терминала.
— Точно така. Родителите ми тогава работеха в посолството в Ню Ставангер. Докато ремонтирали Линията, започнали родилните мъки на майка ми.
А куингите вярваха, че когато се ражда дете, в празното му все още съзнание се настанява онази душа, която най-наблизо е останала без тяло…
— Всъщност шандското културно аташе попречило на баща ми да се самоубие — двамата вечеряли заедно — продължи Марко с равен глас. — Смятал, че сам той може да успее първи да се добере до мен, разбирате ли? Обаче работата не станала. Така че нашите ме уредили с човешки документи и ми намерили дом при една възрастна двойка в Мексико, и после напуснали Земята. Край на разказа. А вие как така сте плешива?
Ръката на Кин се стрелна към перуката й.
— Ъъ… ами от възрастта. Косата не издържа.
Марко се взираше напрегнато в хоризонта.
— О — обади се той. — Чудех се… Винаги съм смятал, че подобни неща не бива да ни смущават, нали така?
Лодката пърпореше през полуудавени горички и флотилии от села, докато най-накрая заседна сред водораслите. Марко изруга и срита лоста за смяна на захранването.
— Отлив — поясни той. Коритото на лодката се измъкна над водата и те избръмчаха нататък през подгизналата растителност. Няколко окъснели риби, изоставени от водата, подскачаха тромаво подир дръпналото се море. На Кунг само амфибиите оцеляваха дълго.
В момента растителността и градиентът предполагаха, че областта рядко оставаше ненаводнена за повече от един на двайсет часа. Следвайки насоките на лоцкунга, те хванаха един път, който ги отведе до постоянно суха степ. Ако Кунг беше човешки свят, той щеше да бъде култивиран до последния сантиметър. Куингите го бяха зарязали див.