— Да, виждам. Да имаш случайно някакви предложения какво да правим сега?
— О, да, сър. Трябва да му прочета правата, сър.
— Имам предвид, освен това.
— Всъщност не, сър.
Ваймс погледна към онези части от дракона, все още видими под отломките. Как можеше да се убие животно като него? Щеше цял ден да е нужен.
Буца скала рикошира от нагръдника му.
— Кой го направи?
Гласът изплющя като камшик. Тълпата се смълча.
Сибил Рамкин се покатери върху развалините, с пламнали очи и изгледа бясно масата.
— Попитах кой го направи? Ако човекът, който го направи, не си признае, страшно ще се ядосам! Как не ви е срам всички!
Беше привлякла цялото им внимание. Няколко човека, държащи камъни и други неща, тихичко ги пуснаха на земята.
Лекият вятър развяваше останките от нощницата й, когато Нейно Благородие зае нова ораторска позиция.
— Ето го храбрият Капитан Ваймс…
— О, божичко — тихо възкликна Ваймс и нахлупи шлем връз очите си.
— …и неговите неустрашими мъже, които днес си направиха труда да дойдат и да спасят вашите…
Ваймс стисна Керът за ръката и го отведе към далечния край на купчината.
— Добре ли сте, Капитане? — попита волнонаемният полицай. — Целият сте се зачервил.
— Не започвай и ти — сопна му се Ваймс. — Достатъчно е зле с всичките тези злобни усмивки от Ноби и от сержанта.
За свое учудване Керът го потупа дружески по рамото.
— Знам как е — състрадателно каза той. — Имах си едно момиче у дома, казваше се Мини, и баща й…
— Слушай, за последен път го казвам, няма абсолютно нищо между мен и… — започна Ваймс.
До тях се чу трясък. Малка лавина от мазилка и слама се изсипа надолу. Купчината се надигна и отвори едно око. Една голяма черна зеница, плувнала в кръвясал огън, се опита да се фокусира върху тях.
— Сигурно сме луди — каза Ваймс.
— О, не, сър. Съществуват множество прецеденти. През 1135 г. една кокошка е била арестувана за това, че е кудкудякала в Четвъртъка с Кейк Душа. А по време на режима на Психоневротичния Лорд Снепкейс една колония прилепи е била екзекутирана заради постоянно нарушаване на полицейския час. Това е било през 1401 г. Август, струва ми се. Велики дни за закона, такива са били — замечтано каза Керът. — А пък през 1321 г. един малък облак е бил даден под съд за скриване на слънцето точно във връхната точка на церемонията по инвеститурата на Обезумелия Граф Харгат.
— Надявам се Колън да се поразмърда… — Ваймс млъкна. Трябваше да разбере. — Как? — попита той. — Какво би могло да се направи на един облак?
— Графът го осъдил да бъде пребит с камъни — каза Керът. — И, както изглежда, трийсет и един човека загинали в суматохата. — Той си извади тетрадката и впи сърдит взор в дракона. — Мислите ли, че ни чува?
— Предполагам.
— Добре тогава. — Керът прочисти гърло и отново се обърна към сащисаното влечуго. — Мое задължение е да те предупредя, че ще бъде заведено дело срещу теб по обвинение в някои от следните или всички тези точки, а именно: Едно (Едно) и, че на или около 18 Груни т.г., на място, известно като Улицата на Влюбените, в „Сенките“, ти незаконно си изригнал пламък по начин, твърде вероятен да причини сериозна телесна вреда, в нарушение на Клауза Седма от Декрета за Индустриалните Процеси, 1508 г.; А ТАКА СЪЩО В ТОВА: Едно (Едно) ии, че на или около 18 Груни т. г., на място, известно като Улицата на Влюбените, в „Сенките“, си причинил или си причинил причиняването на смъртта на шест човека, неизвестни…
Ваймс се зачуди колко ли дълго отломките ще задържат звяра под себе си. Щяха да са необходими няколко седмици, ако изобщо се съдеше по дължината на обвинителния лист.
Множеството се смълча. Дори и Сибил Рамкин беше застинала удивена.
— Какво има? — рече Ваймс на вдигнатите лица. — Никога ли по-рано не сте виждали да арестуват дракон?
— …Шестнайсет (Три) две, в нощта на 24 Груни т. г. ти си възпламенил или причинил възпламеняването на постройките, известни като „Старата Наблюдателница“, Анкх-Морпорк, оценени на двеста долара; Шестнайсет (Три) три, в нощта на 24 Груни т. г., при задържането ти от офицер от Стражата при изпълнение на служебния му дълг…
— Мисля, че трябва да побързаме — прошепна Ваймс. — Става доста неспокоен. Всичко това необходимо ли е?
— Ами, струва ми се, че може да се резюмира — каза Керът. — При изключителни обстоятелства, съгласно Правилата на Брег за…
— Може много да те изненада, но тези са именно изключителни обстоятелства, Керът — каза Ваймс. — И ще се окажат наистина удивително изключителни, ако Колън не побърза с онова въже.
Още камънаци се размърдаха, когато драконът се напъна да се изправи. Чу се силно тупване, щом една тежка греда беше отхвърлена настрани. Тълпата се втурна да бяга.