Той чу приглушените звуци, идващи от съседната уличка, измъкна увитата в кожа палка от ръкава си, почака докато жертвата почти сви зад ъгъла, скочи, извика: „О, по дяв…“ и умря.
Извънредно необичайна смърт. Никой не беше умирал така от стотици години.
Каменната стена зад него заблестя вишневочервена от горещината, която постепенно се разсея в тъмнината.
Той беше първият, който видя Анкх-Морпоркския дракон. Знанието за това, обаче, не му донесе никаква радост, защото беше мъртъв.
— …олите — довърши той, а безтелесното му вече его погледна към малката купчина въглени долу, която — знаеше го с непозната му досега сигурност, — беше това, от което току-що го бяха обезтелесили. Беше странно усещане, да видиш собствените си тленни останки. Не му се стори чак толкова ужасяващо, както би си го представил, ако го бяха попитали за това, да речем, десет минути по-рано. Да установиш, че си мъртъв, се облекчава от откритието, че наистина съществува твое друго „Аз“, което да осъзнае факта на смъртта.
Отсрещната уличка отново беше празна.
— Това наистина беше странно — каза Муути.
— ОПРЕДЕЛЕНО КРАЙНО НЕОБИЧАЙНО.
— Видя ли го? Какво беше това? — Муути вдигна поглед към тъмната фигура, която изникна от сенките. — Ти кой си, обаче? — подозрително добави той.
— ПОЗНАЙ — отвърна гласът.
Муути се взря в закачулената фигура.
— По дяволите! — възкликна той. — Аз пък си мислех, че ти не идваш за такива като мен.
— АЗ ИДВАМ ЗА ВСИЧКИ.
— Искам да кажа… лично, един вид.
— ПОНЯКОГА. В СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ.
— Ъхъ, добре — каза Муути, — и това е един от тях, значи! Искам да кажа, приличаше на същински дракон! Какво може да направи човек? Не очакваш да срещнеш дракон зад ъгъла!
— А СЕГА, АКО ОБИЧАШ ДА ТРЪГНЕШ НАСАМ… — Смърт постави костелива ръка върху рамото на Муути.
— Знаеш ли, веднъж една гадателка ми предсказа, че съм щял да си умра в кревата, наобиколен от скърбящи пра-правнуци — рече Муути, докато следваше внушителната фигура. — Какво ще кажеш за това, а?
— МИСЛЯ, ЧЕ Е СГРЕШИЛА.
— Гаден дракон. И бълваше огън. Страдах ли много?
— НЕ. НА ПРАКТИКА БЕШЕ МИГНОВЕНО.
— Това е добре. Не бих искал да си мисля, че много съм страдал. — Муути се огледа наоколо. — А какво ще стане сега? — попита.
Зад тях, дъждът разми малката купчинка черна пепел в калта.
Върховният Старши Учител отвори очи. Лежеше по гръб. Брат Даникин се готвеше да му прави изкуствено дишане. Самата мисъл беше достатъчна, за да върне когото и да било в съзнание.
Той се изправи, като се опитваше да се отърси от усещането, че тежи няколко тона и е покрит с люспи.
— Успяхме — прошепна. — Драконът! Той дойде! Почувствахте!
Братята се спогледаха.
— Ние изобщо нищо не видяхме — каза Брат Мазача.
— Аз може и да видях нещо — лоялно рече Брат Наблюдателна Кула.
— Не, не тук — сряза ги Върховният Старши Учител. — Не бихте искали да се материализира тук, нали! Случи се там, навън, в града. Просто за няколко секунди… — Той посочи. — Погледнете!
Братството виновно се завъртя, като очакваше всеки миг горещия пламък на възмездието.
В центъра на кръга магическите предмети лекичко се разпадаха на прах. И докато те гледаха, пред очите им амулетът на Брат Даникин се раздроби.
— Изпари се — прошепна Брат Пръсти. — Дявол ме взел!
— Три долара ми струваше тоя амулет — промърмори Брат Даникин.
— Но това доказва, че става — каза Върховният Старши Учител. — Не го ли виждате, бе, глупаци? Става! Ние можем да призоваваме дракони!
— Може да се окаже доста скъпичко по отношение на магическите атрибути — каза Брат Пръсти със съмнение.
— …три долара струваше. Никакъв боклук не беше…
— Силата — изръмжа Върховният Старши Учител, — не се постига евтино.
— Много вярно — кимна Брат Наблюдателна Кула.
— Не е евтино. Много вярно. — Той отново погледна към купчинката изчерпана магия. — Божичко! — възкликна. — Ние все пак го направихме, нали така! Ние просто взехме, че адски добре направихме малко магия, така ли е?
— Виждаш ли? — обади се Брат Пръсти. — Казах ти аз, че няма нищо страшно.
— Всички вие се справихте забележително добре — насърчително каза Върховният Старши Учител.
— …трябваше да са шест долара, ама той каза, че сам си прерязвал гърлото, но щял да ми го продаде за три долара…
— Ъхъ — изсумтя Брат Наблюдателна Кула. — Хванахме му цаката! Изобщо не болеше. Направихме истинска магия! И не налетяхме на никакви феи, дето събират зъби и излизат от дървенията, Брат Мазачо, нямаше начин да не забележа.
Останалото Братство кимна. Истинска магия. Без съмнение. Всички най-добре да си отварят очите и да са нащрек.